Попаднах на един брой на в-к Computerworld от май 2004-та година, на чиято заглавна страница стои статия за инициативата “Компютър вкъщи” на БАИТ, която имала за цел да удвои броя на компютрите на домашните PC потребители. Никога не съм разбирал тази организация, нито някога съм видял някакъв реален ефект от вечният PR шум около нея. Сега, 5 години по-късно, броят на домашните РС-та у нас не само се е удвоил, но и го е направил поне още веднъж – дори и България последва световните тенденции и у нас масово навлязоха преносимите компютри (макар след бума на нетбуците нещата силно да позатихнаха с основно оправдание “кризата”).

Но се чудя – дали дължим на организации като БАИТ дори 1% от тази експанзия? Според мен – не и то не, че инициативата не е била идейна – напротив, дори е ужасно важна, но управлението ни не се интересува от високи технологи и по простичката причина, че през последните години се състои почти изцяло от хора, които са родени преди времето на технологичният напредък, който се състоя през деветдесетте и в началото на века. И като казвам, че управниците ни са прости, не влагам в това липсата на икономическо образование, а остарялото им разбиране в почти всяка насока. Да се плюят за наличието на опитни кадри могат, но на практика днес, както често казвам, света върви с такива обороти, че тези неща трябва да се научават в движение. Помните, че някога на изпитите не даваха да носите никакви помощни материали, а днес може да сложите на чина и произведения/учебници/христоматии, и това е породено от нуждата да запаметяваме неимоверно повече информация, пък била тя за ежедневна употреба или във връзка с професионалния път или учебния процес.

През последната година пазара на компютри рязко се смали, тъй като навлизането (т.нар. penetration) на компютърни конфигурации достигна стабилно ниво, макар и все още доста над това в развитите страни (т.е. общата тенденция е да намалява), но само година назад бумът в кредитирането доведе до масово купуване както на компютри, така и на други високотехнологични “играчки” – само за пример – продажбите на висок клас фотоапарати и аксесоари са се увеличили над 10 пъти спрямо тези две години назад във времето (макар все още голяма част от този пазар да е сива и той да си остава доста малък като обем). Друг пример е домашната техника – LCD и плазмени телевизори, игрови конзоли и въобще – всякакви системи за забавление, които също се продаваха като топъл хляб. Само че днес потокът кредити секна (винавници са дори нередовни платци като мен самия) и изведнъж големите магазини опустяха, хората започнаха да се пазарят за по 20 лева и да не дават пари за услуги с добавена стойност.

Дали има измъкване от това? Би имало, ако инициативи като тази на БАИТ отпреди цели 5 години, докарани дори до ниво законопроекти, бъдат разгледани от управленческите органи. Защото може и да се вълнуваме от оцеляване и насъщен, турците в управлението и да сме опрели до базови нужди, но бъдещето ни иска да имаме висока IT култура и поне средно като ниво технологично навлизане, иначе сме обречени да бъдем държава от третия свят с прости хорица, знаещи да копаят и садят домати. А проблемите на такива хора трябваше да останат в миналия век и би трябвало да са проблеми, решавани “за ден”, а не с години.

Съвсем конкретно – у нас няма данъчни облекчения при покупка на компютри и периферия, няма разширено обучение в училищата и университетите, което да запознае подрастващите с компютрите, няма програми за обучение на хората на средна възраст, на които в момента им се налага да се изправят пред компютъра, идвайки от пишещата машина, няма дори основи за придобиване на базова компютърна грамотност и онлайн култура. И хайде – за образованието и без това имам ниско мнение, но останалите неща ме удрят в главата всеки ден, включително и съм преподавал компютърна грамотност и виждам колко е трудно за хората над 45 да са в крак с технологиите, езиците и съвременните форми на комуникация. А на 45 хората имат още 20 години до пенсия и там някъде – до изплащане на ипотечния кредит, затова трябва да има какво да правят и следващите 20 години, без това “какво” да е да продават гевречета на Славейков.

Тая държава ме дразни. Често. Но повече ме дразнят хората и особено – пораженците. А всички около мен взеха да се държат като такива. Криза, криза, но от това така не се излиза…

< Споделете