Не съм си позволявал да избухвам от много време, напоследък ми се случва за втори път. На коледа писах, че изкарах най-шибаният ден през последните години, но този Великден надмина и тогавашната доза разочарование. Чувствам се ненужен и пропилял ужасно много време. Неразбран и непознат, след като всички онези обяснения за колкото повече – толкова повече, не хванаха почва, и в крайна сметка получавах все по-малко. Предсказуем, понеже следвах една посока и не си оставях вратички да се отклоня. Изчерпан, понеже всичко, което казвах, оставаше нечуто. Писна ми и от този неказващ нищо стил. И от неудобното. И от хората, които го четат. И от мен. Ако между любов и омраза има тънка граница, аз не я зная, при мен има стена, а върху нея няма нищо, нито от нея се вижда нещо. И мислех, че точно тя ще го знае и ще оцени, че съм само от едната страна на стената. Винаги, независимо какво съм чувал или чувствал. Сега… не зная.

не зная.

слушах тъпни и сръдни

и оправдания

и нищо

и нея

и не я чувам

нито виждам

нито ..

заеби…

< Споделете