до Кърджали …с Mio (или не)
България е малка държава, но въпреки това сякаш познавам и знам повече за света, отколкото за разни локации в родината ни. Кърджали винаги е бил град с особена слава в останалата част от България. Първо – всички “на запад” го свързваме с турския етнос, макар градът да има 3000-годишна история, с каквато малко градове могат да се похвалят, и надали да може да мине за “турски” . Ако се поразровите в историята, ще откриете, че и няма нищо общо с кърджалиите, но това е друга тема… Вода, планини и чудесна природа, въобще място, което се учудвам, че не посещават повече чужденци и нашенски туристи.
Искаше ми се цялото ми пътуване дотам да е съпроводено от местоположения, маркирани със снимка и GPS локация, но на тръгване успях да забравя най-важната подробност на GPS устройството на Mio Moov S505, която да ми позволи да направя това – зарядното…
В София Mio се ориентираше чудесно – както с навигацията от автогарата до изхода на града, така и с изваждането на разнообразни места в близост до позицията ви, които си струва да посетите.
На магистралата към Пловдив повечето време ще виждате надпис, който ви казва да излезете от пътя (с условието след ХХХ километра, разбира се). То и няма кой знае какво да се види, понеже магистралата към Пловдив не минава през особено забележителни места.
Някъде преди Хасково ми свършиха батериите, поради което не можах да изпробвам как се GPS-ът се справя с малките селца по пътя, а след като открих, че няма как да го заредя, имах шанс да го пусна съвсем за кратко в самият град, колкото да видя, че успява да ме навигира чудесно по улиците (все пак никой не ме прекара през разни черни улички, а то и….
Такива няма, не и в централната част!
Колкото и хора като мен, свикнали с шума, дима и пренаселеността на големите градове, да мислят за градове като Кърджали с неговите под 50 000 жители като за малък град в провинцията (въпреки, че не заминах толкова предубеден – половинката, без да споделя с много думи, е споделила достатъчно, че да не мисля за града като за някакъв по-далечен Перник, например), всъщност истината е, че там всичко изглеждаше ужасно подредено и чисто. До степен да се чудя как го постигат. Е, в циганската махала не е така. В селата наоколо не е така. Но градът е място, което заслужава да се види. Дори металната скулптура-фонтан, която изобразява лирата на Орфей, е специална по своему. В София съм свикнал с мисълта, че никога няма да се оправим и градът ни да заприлича на… град. Кърджали изглежда като град, за който някой се грижи. И, независимо дали парите са турски, български, европейски или еврейски, е град, който дава пример как да изглеждат други градове.
За съжаление не успях да се справя с GPS-а при първото си пътуване с него, но довечера ми предстои друго пътуване, което няма да пропусна така.
