Тези дни попаднах на този филм, за който се разнасяха суперлативи, и с удоволствие го “купих” с брилянтно Blu ray качество. За мое учудване и, в интерес на истината, истински шок, филмът далеч не е толкова наивно невинен, колкото първоначалните кадри подсказваха. С други думи – изглеждаше интересно, докато не се обърна на някаква касапница. The last house on the left е добре заснет и засяга тема, която предполага невероятно много идеи около сюжета, но пада толкова ниско в показването на брутални по рода си сцени, че на човек чак му се пригажда. Не от отвращение от показаното, а от това, че го показват. И да, сигурно за някой, който си пада по изнасилванията, една от сцените би била незаменимо допълнение към колекцията, но на мен само ми напомни колко отвращение предизвика Irr?versible някога в мен, въпреки перфектната двойка Моника Белучи и Венсан Касел. Не зная защо авторите на филмите залагат толкова на насилието – може би, защото наистина се случва, и защото хората би трябвало да го видят, или защото така ще предизвикат смутна вълна от възхваляващи рецензии от критици, на които всичко клиширано или по-плоско им е омръзнало, но оставят обикновения зрител като мен в недоумение. За капак “Последната къща отляво” е типично американски – провлачено действие до средата на филма, което уж цели да ни запознае с героите и да усили драматизма, и после набързо случващи се събития, които да ни оставят без дъх. Е, на моменти успяват, но накрая само се чудехме защо (както винаги) жената се оказа по-оправна от мъжа, и защо всичко трябваше да свърши с убийство и нещо като хепи енд (доколкото е възможно това предвид сценария). Как бихте отмъстили вие? Бързо като куршум или с дълго цял живот, ежедневно страдание?

< Споделете