Някъде в хаоса царува разум, далеч по-велик от онези, които сеят ред и порядъци, неподчинен на правила, но умеещ да управлява дори безредието.

Тръгна от един коментар преди време тази моя мисъл, но снощи я завърших, гледайки The Dark Knight. Отвратително дълъг (до заспиване) е този филм, но няма начин да не го сложа някъде на върха на личната си класация. Заради актьорите, цяло съзвездие, заради играта им (някъде по-долу и за нея) и ефектите. Заради реплики като:

This is what happens when an unstoppable force meets an immovable object… I think you and I are destined to do this forever.

Мислех, че Хийт Леджър е прехвален заради драматизма на “последната му роля”. О, не е. И как само не е! Можеше да бъде един от гениалните актьори на времето ни, вижда се, вместо това остави гениално изиграна роля.

Но не точно ролята, самата идея зад Joker ме опиваше – безцелното зло. Злото и хаоса винаги са свързвани, но в злото такова, каквото ни го представят във филми и книги, такова, каквото често самият живот изтъква, няма истински хаос. То винаги има цел – завладява света, унищожава живота, американците или ценностите. А Joker просто е крачка напред спрямо нещата, които се случват, стоейки извън плановете, правейки нещата както побърканият му мозък диктува, но изпълнени с блясъкът на перфектното планиране и… все пак, което е и противоречието – имайки и цел.

Блестящ ум, ми идва наум.

What takes to be able to do this?

В тиха възхита съм.

< Споделете