10-дневна почивка, творческа рехабилитация и любовна адаптация – както и да наричам времето, прекарано със заровени в пясъка пръсти, вперен във вълните поглед и тръпката да съм на море с нея, все няма да ми стигат думи, за да опиша колко доволен се чувствам.

Днес, чакайки за кафе на едно капанче, чух репликата, че “не е възможно да се отрече творческата атмосфера, която морето дава на софиянци”. Софиянец ли съм, ако искам да живея във Варна?

Няма да пиша кой знае какви подробности и впечатления от черноморието, поне не сега, понеже е първи работен ден след отпуска, но със сигурност искам да напиша, че съм един такъв… влюбен. В другата мишка, мечтите, Варна, чайките, вълните, лодките и всички онези детайли, които карат безбрежната синева да изглежда толкова привлекателна в очите ми.

За сметка на това съм отвратен от отношението към българите в Несебър, цените (които вървят ръка за ръка с отношението “като за българи”) и безкрайната лакомия на българина, работещ за 3 месеца на морето. Но и за това – друг път.