Минавам да си наредя някакви заглавия с неясно бъдеще. Мисли много и никакво време да ги пиша. Днес се чудя на хората, които имат време да не подминават злободневните теми. И аз имах такова. Сега нямам – бъдещето е решило да ми се случва, поне онова бъдеще, което само бях намислил в неопределен план. Е, определи се. Нова работа, която е и стара, че и съвсем новоизмислена. Бъбречна криза, изяла дни от дните ми. Липса на време за мейли за всичко онова, което ми се казва, време да го казвам и без да го пиша. Носталгия по мейлите, всъщност.

Публични форуми или просто форма на публичност. Тема за някой път. Друга тема е чуждото (ама чуждо, истински чуждо) лично пространство. Спазвано или такова, за което не съм се и замислял, или от онова, за което съм се замислял, но няма значение, или дори такова, за което постоянно мисля или изобщо не мисля, нито пък ще или…

Виждате какво ми е, ако гледате. Вятър и време. За промени и за друг вид промени. Време за филми и малко игри, което не изпускам, защото иначе не мога да спра по никакъв начин да мисля за времето за всички други неща. А има и време, което отхапвам от нейното и ме кара да се чувствам още по-гладен за същото.

До скоро, наистина съжалявам, че Неудобно е постояло с бяла заглавна страница… :)

< Споделете