Подбуден от неприятна случка в магазина попаднах в някаква серия размисли за малките неща, които ме дразнят. Всичко тръгна от опит да си купя паста за зъби за 1.50 в 345 в Лозенец – давам 10 лева, касиерката ми поисква 6 стотинки, за да ми върне 8.50, аз давам 10 стотинки и предлагам да дам 60 (т.е. даже и малък бакшиш от 4 стотинки остава). Тя ми връща някаква кръгла сума и аз, без да се усетя колко са, казвам, че ми е върнала повече, след което се усещам, че са осем лева. В този момент държах между пръстите си 50 ст. (които тя не пожела) и в дланта си – други 50 ст., които си пазя упорито, понеже са от онази серия по случай приемането ни в ЕС. Касиерката обаче упорито твърдеше, че ми е дала 8.50, не 8 лева и дори побутна ръката ми и при вида на онези европейски 50 стотинки направи една физиономия тип “мисля, че приключихме разговора”. На мен ми кипна и се изнесох с някакъв истеричен присмех към желанието й да открадне 50 стотинки, след което опитах да метна пастата обратно (не улучих дори вратата, която взе, че се затвори много неподходящо). Най-забавното – някакъв темерут излезна и си прибра пастата. А можеше някой да излезне и да ми се извини, след като очевидно няма да тръгна да крада 50 стотинки, нито съм го закъсал за нещо друго, освен паста за зъби…

Минути по-късно вече поръчаното такси, типично по нашенски, пристигна с вече навъртяни на апарата 1.15 лв. Не се качих първи, а и наистина ми се прибираше.

Още няколко минути напред и шофьорът палеше цигара, без да пита. Пушачи сме и двамата, но пък… майната му, докога така? А ако не пушех?

Малко по-късно за пореден път “помирисах” KFC. Не е като да не ям там, но освен миризмата, на улицата има огромно мазно петно, вероятно на мястото, където някакъв (авно също мазен) камион прибира всичките употребявани мазнини и редовно разлива по малко.

Малки неща, но светът ми понякога е пълен с такива… а идва и неделята.