Тая вечер опитвам да пиша, не ми се получава. Опитах ред по ред, това е интересна терапия, когато съм кисел, уж винаги работи. Не стана – избива на едно и също недоволство.

Липсват ми дребните детайли, с всеки изминал ден се убеждавам, че са съществени.Може всичко да е наред и няколко малки, но натрупани неща да ме накарат дори да не мога да кажа онова, което до вчера казвах при всеки удобен случай, или дори да го мисля.

Гадно е да ти липсват думи да си кажеш, или да знаеш, че казването, поне в този конкретен случай, в който ти трябва, изобщо не е навременно и дори е излишно. Пък и какво да си кажа, нещата са такива, каквито са, харесва ли ми или не.

Мразя да се ебават с времето ми. Ненавиждам липсата му, ненавиждам и липсата на разпределение, когато го имам, но истински, от дъното на душата си, мразя да не зная какво да го правя, когато го има.Не скука, а неопределеност.

Между другото – блога съществува, въпреки тоталната ми липса в него. В крайна сметка реших, че, ако ще пиша, ще пиша другаде, но и това не съм направил, предпочитам и да не поисквам да го правя, и без това взех да намирам други изразни средства освен писането напоследък.

< Споделете