Comments on: paper dolls

By: Vanko

Vanko — Thu, 23 Jul 2009 21:28:45 +0000

Много хубаво си си излял душата тук – спор няма. В крайна сметка – независимо дали ни харесва или не – за момента това е работещия бизнес модел както за печатните медии, така и за ИТ фирмите – служителите в рекламните отдели (или поне по-големия процент) не си напрягат акъла, хващат 3-4 списания, разпределят парите и работата е отметната – проблема с достигане на целеви клиенти не ги вълнува, т.е. не ги вълнува и самата им професия, което е жалко.

HiComm пък е много добър пример как без да се отклоняваш от модела с платените статии можеш да направиш достатъчно добро за средностатистическия читател списание – дебело, лъскаво, пълно със статии (макар и не особено информативни).
Не забравяй да споделиш, ако разбереш, че някой се оправдава с “платили са му от HiComm” :-)

By: Nikolai Tsekov

Nikolai Tsekov — Thu, 23 Jul 2009 14:35:32 +0000

Абсолютно си прав, но е резултат от… нека кажа, че бях афектиран. От друга страна – радио рекламата, поне не масовата, е силно надценена (макар че Тошиба определено постигнаха завидни успехи с нея), може би затова са се дърпали, а телевизионната – скъпа. Погледнато реално – фирмите не гледат на представянията като на реклама (колко странно, при положение, че точно затова плащат в печатните медии?), затова и в това отношение радиото и телевизията са им били по-скоро скъпа или трудна. Клиповете са си трудност, няма да го въртя, участвал съм в правенето и с радиото съм се оправял сравнително лесно, но с телевизията, без добър монтажист, който разбира какво прави, и без някакви готови материали, ще струва много и не е никак лесно, а такива като мащаб проекти има рядко.

Според мен по-скоро проблемът е в тази закостенялост на разпределянето. Добри идеи за реклама хващат почва сред хората, които наистина мислят за продуктите, но, когато просто се преразпределят парите на някоя компания, е по-лесно да подкрепиш дългогодишни партньори, отколкото да измислиш нещо ново и интересно. Това от личен опит, понеже най-често това ми се е налагало да правя.

By: Орлин

Орлин — Thu, 23 Jul 2009 12:52:50 +0000

Прави ми впечатление, че не си включил електронните медии като участници в процеса. Когато Микрфон и мишка беше в радио Тангра и после в Дарик със сигурност сме имали десетки пъти по-голяма аудитория от хартиените издания, взети накуп – слущателие се измерваха в десетки хиляди. Очевидно не трябва да съм нахален, за да констатирам, че Микрофон и мишка дълги години е било най-масовата IT медия в България. Силно предаване с многобройни фенове беше “Среднощен Мист”, а по Националната телевизия се излъчваше “Мрежата”, което вероятно също е имало висок брой зрители, най-малкото заради медията, по която излъчва.
При все това, в тези предавания почти не се срещаше реклама, а компютърните фирми упорито продължаваха да наливат пари в хартиените медии – все пак друго си е, когато си виждаш и пипаш рекламата! Това противоречи и на световните тенденции, но по-тъжното е, че заради неубедтелните приходи, потребителите бяха постепенно лишени от компютърни предавания.
Да не говорим, че поне в Микрофон и мишка никога не сме взимали пари за да представим продукт. Но игнорирането на радиото и телевизията като информационен носител стигаше дотам, че трябваше да полагаме усилия и да искаме и да настояваме пред фирмите за продути за представяне – може би защото Bloody, Моллов и другите консултанти в предаването нямаха никакъв ангажимент каква да бъде оценката на продукта – това зависеше изцяло от професионалната им съвест.
Така или иначе, един преглед на ИТ медиите в България би бил непълен, ако в него не присъстват и радио и ТВ проектите.
Иначе си свършил чудесна работа, написал си полезно и интересно четиво! :)

By: Gavriel

Gavriel — Wed, 24 Jun 2009 11:43:29 +0000

Отказите са логични, понеже отвън не идват същите пари като преди. Но пък и изданията някак не съобразяват сумите. Никой не може да ме убеди, че ревю на продукт струва повече от 100-200 евро. Хонорарите на пишещите са по 10-15 лева на печатна (1800 знака) страница. А страницата така или иначе е там. В крайна сметка, няма ревю, освен понякога на видеокарти, което да отнема повече от ден-два. Но доколко има ефект от тези ревюта – аз никога не успях да намеря реален такъв.

В нета е различно, там всичко се разнася, линква, изпраща… Една статия може да бъде видяна и след месеци, дори когато загуби актуалност, и все пак да носи името на марката.

За Gameplay – просто помня колко рядко аз успявах да убедя шефовете си, че там има смисъл да се рекламира повече, отколкото в традиционни издания, и, че продуктите, които могат да намерят място там, далеч не са само мишки, монитори и видеокарти…

By: Duffer

Duffer — Tue, 23 Jun 2009 14:56:38 +0000

Боже! Все едно чета…ами себе си!
То най-тъжното (или забавното зависи от гледната точка) на всичко тва е, че всички дето сме в тоя бранш си ги знаем тия неща. До болка са ни ясни. А в същото време тия навън не им дреме. На рекламодателите най-вече. И защо трябва?
То когато всичко е ок и бизнеса върви никой не се замисля особено – лесни пари – от рекламния отдел звънят, рекламодателя дава, после всеки има остатъка от седмицата на спокойствие да планира на кой СПА хотел да е уикенда.

Парадокса е, че се оказа – при криза – пак лесно – от рекламния звънят, рекламодателя казва – НЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ и после и двамата имат бол време да седят в офиса и да си гризат ноктите единия очаквайки фалит другия уволнение.
Аз от години мамка му говоря за липсата на насочена реклама. За това, че 9/10 от рекламните послания в печатните медии ИЗОБЩО не достигат адресата си или достигат такъв микроскопичен процент от потенциалния си таргет, че със същия успех платените рекламни слогано може да ги крещи някъв рандъм нает за левче на час мангал както едно време – глашатай на свободна практика.
Въобще т.нар. “бизнес модел” заключен в триъгълника – рекламодатели, медии, издатели е толкова толкова тъп, неадекватен и порочен, че…

А за GamePlay си адски прав мамка му! Първата ми мисъл като ти прочетох последния абзац беше: БОЖЕ! Най сетне да ни похвали и някой друг който не съм самия аз…