Няма край с тези статии. Явно съм засегнал и колеги от печатните издания, но явно обаче и те четат през ред, понеже снощи получих въпрос дали статиите са от името на hardwareBG.com. Е, как ще са от името на hwbg, щом са в моят личен блог и са писани от първо лице (с редки изключения за местата, където става въпрос не само за личен опит, но и за такъв на колеги). Първо – май трудно се приема, че това, че работиш някъде, не означава, че си собственост на работодателя, да не говоря, че що се отнася до hardwareBG.com, винаги съм работел “за” или “със”, а не “във”, ако ме разбирате. Второ (и това е по-лошото, защото е може да приложите същата формула върху почти всичко, случващо се в държавицата ни) – сякаш има някаква граница, която не бива да прекрачвам, иначе съм от “лошите”, на които се симпатизира по простата причина, че са прави, но биват отхвърляни и заклеймявани. Хм, не, така само се мотивирам, знаете ли, че…

IT пресата у нас винаги е била много дефанзивна към позициите си, откакто работех от страната на рекламодателите – аз съм твърде офанзивен към нея. Повод за тази статия е нещо, което споменах в предишен материал на neudobno.com – че печатните издания у нас обират лъвски пайове от рекламните бюджети, без да дават нещо реално в замяна на бранда, за който се влагат парите.

Състоянието на печатната преса в последните години рязко се влоши заради масовото повишаване на онлайн активността на читателите.

Реално състоянието на печатната преса в последните години рязко се влоши заради масовото повишаване на онлайн активността на читателите. Основната причина за това ми се струва глупаво да обяснявам, но все пак – навлизането на компютрите в домовете наистина е посевместно, и, ако преди 4-5 години някакви си 5-10% от домакинствата имаха компютър, то сега (по спомени, затова закръглявам надолу) над 60% от хората под 35 години имат достъп до интернет – било то от домашен, било от офисния компютър. Естествено, на фона на постоянно обновяващата се информация и скоростта, с която се разпространява тя, да не говорим за цената й (безплатна. точка), да си купиш невзрачно списание за 5 лева, в което я има, я не 2-3 полезни статии и дори не става за фунийки (или, в този дух – бърсане на …), се случва все по-рядко. Естествено, според издателите, списанията едва ли не се харчат като топъл хляб и кризата засяга всичко друго, но не и абонаментите и продажбите. Yeah, right. Хм, откъде да започна…

Реалните продажби на повечето месечни IT издания са по-скоро едно 25-30% от онова, което ви казват като месечен тираж. Дали издават останалото въобще? Не зная, поне не за всички. Но мога да ви кажа къде да си платите, за да разберете. И понеже често взеха да говорят за читатели, сякаш същите си прехвърлят списанията като нещо безценно от ръка на ръка – тези издания не са PlayBoy или Maxim, които всеки в офиса е прехвърлил поне набързо. Повечето са грозни, скучни, безинтересни и вътре всичко е остаряло поне половин месец. И всички го знаем.

Ще поясня пак, че това тук си е моят блог и дума да няма – мненията в тази статия са си мои. Но ще поясня и на какво ги базирам, защото още си спомням учудено-ядосаните погледи на група рекламистки от IDG, които не можеха да разберат на каква база смея да се опълчвам на предложенията им за “сътрудничество”. Работил съм 4.5 години в Personal Computer World България и съпътстващото го Тестове – първо в рекламния отдел и в последствие – като редактор. Паралелно с това се озовах последователно в екипите на ComexGroup.com (за кратко) и HardwareBG.com (да кажем перманентно, с разни прекъсвания поради работа, любов, погребения и въобще – живот). За малко и на без обвързване писах за ComputerBild, а след това, вече понатрупал известен опит, без особено напъване се запознах и с мобилните технологии покрай Телефон, откъдето понаписвах по нещо и за HiComm. Покрай работата си в Солитрон съм писал за същите тези, за Hi-Fi, Gameplay, PC World, Networkworld, CIO, Mobilife, ComputerBild, Твоят Бизнес, Computerworld, Infoweek… ок, схванахте картинката – писал съм платени IT публикации дори за Мениджър, Playboy, Motorshow (веднъж дори за Грация, ще го помня цял живот като единствената статия, която подписах с женско име; също и като единствената статия за метаматериалите, която някога ще се появи в това издание). Нещо повече – познавам и доста хора, които през годините са работили за всички тези издания, ако и в мой стил да не поддържам връзки. И най-важното – в Солитрон работата ми беше да имам що-годе трезва преценка за IT изданията, защото иначе е невъзможно да се разпределят рекламни бюджети (о, на принципа да има за всички – може, но ефекта е нулев). На база всичко това – работа и от “трите страни на стената” съм изградил мнения за повечето технологични издания. Абсолютно по същия начин с времето съм изградил и мнение за фирмите и брандовете, ако е било чудно някому. И на база този опит, който не пиша, за да се хваля (разбирам да беше в CV-то на успял мениджър, но аз съм на 30 и нямам нищо, освен доста интересен професионален път), реших да направя поне бегъл разбор на повечето технологични издания у нас.

За съжаление днешната статия съвпадна с нещо неприятно – може би най-честното с читатели и рекламодатели печатно издание – ComputerBild, прекратява българското си издание. Cbild се появи и бързо се наложи като наистина про-ентусиастко списание с доста по-различен от традиционния вид – дори като формат повече напомняше малките вестници, продаваше се на по-ниска цена (с идеята, че подобни издания все пак печелят от реклама, а не от директни продажби, а два броя месечно излизаха на цената на едно от “дебелите” издания), излизаше през две седмици (което беше полезно за актуалността на информацията в него) и от самото начало наложи модел, при който преводните професионални тестове на германците се съчетаваха с написани от добре информирани редактори материали. Всъщност е едно от малкото издания, в които можеше да се прочетат обективни, технически ориентирани статии (за да не съм голословен – бившите ми колеги от Солитрон едно време много нервно гледаха една статия за Western Digital VelociRaptor, която не беше в типичния “о, да, най-великия диск, купувайте, братя” стил, а показваше реалността – бърз диск с минимално време на търсене, предназначен за геймъри, ентусиасти и високопроизводителни масиви. Текстът беше на Bloody, а на мен ми се наложи… да го оправдавам (мхм?!), без статията да е струвала на фирмата пари за реклама. Просто такива технически статии не се приемат добре от рекламодателите – те искат оди за възхвала (и като съм се сетил, я вижте какво съм писал за рекламата преди много време тук – олеле, все едно чета… себе си!). Платените материали винаги са били отделени от останалите (знам го, тъй като съм написал доста такива), а останалите рекламодателите ги виждаха в “свършен вид”, т.е. без възможност за корекция, каквато често са готови да дадат от други издания (но там причината да съм искал такава възможност е била друга – претупването на самата статия и пропуските на съществена информация за продукти, което отсъстваше в ComputerBild). Отпада и нуждата да се спирам в повече подробности на списанието, но все пак – ComputerBild беше не само най-продаваното*, но и най-добре написаното IT списание на пазара, макар и да приличаше на вестник (в лошия смисъл).
*Според наистина независим източник от вестникарска будка на пъпа на София.

Чудя се има ли смисъл да говоря за старите лицензни издания, каквито са PC World, PC Magazine, Personal Computer World – тези мастодонти са все представители на западни институции и като такива – информацията в тях представлява смеска от преводи на платени публикации (не от онези с логото отгоре), платени публикации (с лого на рекламодателя и без) и авторски статии на един или двама по-даровити редактора, които обаче не могат да си отпуснат душата съвсем, за съжаление (освен, когато онези в рекламния отдел бъкел не отбират за какво става дума в написаното, т.е. в техническите статии, които са от малкото неща в тези издания, които си струват, но може да намерите същата информация и по форуми и блогове, ако си направите труда). И трите издания са перфектни бози, всяка от които се продава за 4-5 лева и струва по-малко и на вид, понеже в нито едно от трите стари издания не залагат на дизайна или дори качествените хартии. Най-важното е тези издания да печелят от реклама (забравете за 5-те лева на бройка, не се продават достатъчно, че да си изплатят тиража така)и, благодарение на изграденото име, да са основа за цената й. В това отношение Personal Computer World поне е евтино, обаче PC Magazine и най-вече PC World държат цени. Знаете ли колко струва да ви запозная с новите продукти на някоя марка от страниците на списанието? 100-200 лева? Толкова бих взел за статия с обем около 10-20 000 знака с тестове и снимки в mobility.BG или hardwareBG.com при условие да не очаквате, че ще напиша ода, при това ще се постарая да не е колкото да отбия номера и ще хвърля бая труд по SEO частта. Не, в тези списания искат по 250 до 500 евро (неофициалните цени, иначе и повече) за една страница, на която аз само увода на типична своя статия едва побирам. Нещо повече, в PC World (и като съм тръгнал да го споменавам – отнасяше се за всичките технологични издания на издателството) поискаха допълнително по 40 евро на парче, за да напишат те статиите (нищо де, на мен ми беше полезно да си ги пиша сам). Струват ли си парите статиите там? Твърдо не. Допринасят донякъде за видимостта на марката, но в днешно време, когато всичко е Google, кой се интересува от това? Чувал съм дори оправдание като “но за хората, които тепърва ще купуват компютър…”. А? Колко познати, които нямат познат, който може да им препоръча фирма, имате? 0, нали? Най-малкото – четете това, а ви трябва интернет, за да го правите.

Дори повече пари отиват за реклама и то не в особено гъвкави*, удобни за рекламодателите форми – или трябва да е платената публикация (която крещи “Не ме чети, аз съм реклама!”), или рекламна визия. Няма “ама…”. А и тези цени по-горе са нищо, от в-к Computerword (ICT Media – издателите на PC World, или постарому – IDG) веднъж поискаха 6000 евро за два месеца реклама – общо 8 броя на вестника (и не беше А3 страница, нито успяха да ми отговорят с колко трябва да се повишат продажбите на Epson у нас, за да изкараме обратно тези пари). Разбира се, ако от време на време не капе, накрая няма да публикуват и новини за марките, които обслужва даден дистрибутор – веднага давам пример с в-к itForum (SAGA Technology, издават и PC Magazine, както и едно издание, което така и не запомних и не си струва дори труда да търся информация кое беше), които не публикуваха новини за марките на Солитрон дори след като започнах да си правя труда да ги изпращам в удобен вид, на безгрешен (е, и аз съм човек) български език, с правилна терминология и без излишни хвалби вътре – всичко това, защото не сме им пускали (множественото число се отнася за Солитрон и по-точно маркетинговия отдел, тъй като нищо не е зависело само от мен) реклами определен период от време.
*Т.е. такива, които не казват “Прелисти ме”.

Излишно е дори да коментирам доколко такива инвестиции се изплащат. Факт е, че марки като Epson и Fujitsu, които наляха доста пари и имат хубави продукти, не започнаха да се продават чак толкова повече заради тези реклами. Марки като Acer се продават автоматично заради цени и продукти и вече не зависят особено от рекламите, Asus и Gigabyte отдавна са големи имена в своите области и могат да си позволят да рекламират за имидж, и т.н. (не съм се заел да чопля марките все пак). Парите, които отиват в подобни издания, могат да се наливат в по-масови инициативи (или препратки към тях, което вече е друга бира), но до средата на миналата година над 60-70% от бюджетите на IT брандовете у нас отиваха в печатни издания (не си залагам главата, току-виж се окаже, че в някое “разпределително дружество” е имало умна глава, която е пращала повече онлайн, но не съм виждал). А колко реклами сте виждали на Лаптоп БГ в печатно издание? Питам, защото няма начин да не сте попадали на рекламите в интернет или резултати от търсения (тематични, разбира се) в Google.

В Google може да вземеш 6000 гарантирани посещения за 450 евро

Нормално. В Google може да вземеш 6000 гарантирани посещения за 450 евро – без да съм ровил за цени, попаднах на такива. Има ли IT издание, което може да гарантира, натъртвам на думата – гарантира повече от 1000 прочитания (о, има такива, които и 200 не могат да гарантират – например така и не разбрах кой чете Networkworld, не познавам лично такъв човек и ще се радвам някой, който все пак го следи, да ми обясни какво в него след, и колко пъти е чел и платените, отбелязани като такива публикации) и колко от тях ще доведат до нещо? Защото AdWords освен кликовете ще доведе и до десетки хиляди пъти повече импресии, които също имат, макар и нефактурирана или изчислима стойност, при това не малка.

Но да се върна на темата – освен баш IT изданията… хооп – щях да забравя в-к Компютри и Софтуер&Хардуер. Първото без коментар, разни хора попадат над него, защото сигурно само Ватикана не е абониран за него, също както и Infoweek и Computerworld, но второто – не съм го виждал през последните месеци, докато работех в Солитрон, а оттогава, въпреки, че минавам покрай будки и чакам по спирки – не съм го виждал въобще. Някога беше интересно, после някакъв дизайнер се изгаври с корицата, а за финал – статиите вътре, ако и да са авторски, са по-скоро за ентусиасти, а ентусиастите имат интернет. Infoweek също е странна кауза, защото не е издание за масовите потребители, а това, че е ежеседмичник го праща обикновено на бюрата на хора от старата генерация. Но и там, както и в Computerworld (само че там съм попадал и на подвеждащи такива, мога да цитирам даже по памет), публикуват и разни тукашни изследвания и анализи (кхъм.. без някои от най-будните си редактори, как ли го правят?), които може и да са ценни за някой. И Computers, изданието на Балански, което спечели пълното ми уважение просто, защото там винаги се отнасяха професионално към статиите и никога не съм мяркал нещо претупано, колкото да мине. Но пък не е четено, ще ви оставя да си отговорите сами на въпроса защо технически грамотно и добре написано издание не е най-популярното на пазара.

Та, освен IT изданията, за същата баничка се борят и издания като Digital, HiComm, до неотдавна – Digital World, Hi-Fi, Gameplay, което е и последното печатно геймърско списание, Enterprise (дори не зная дали още го издават), CIO (друго “много четено” издание на ICT, за което съм водил спорове, и което не съм виждал нито един от 100-тината бивши колеги дори да разпечатва)…Честно казано, HiComm си остава най-професионално направеното списание – солидна доза материали във всеки дебел като тухла брой, леко написани и лесни за четене статии, включително и не съвсем IT такива, и дори по-сериозни материали за пазара. Най-важното е, че издателят му (HiEnd) събра голям творчески екип и логично – на списанието му личи дори по вида. За голямо мое учудване, Gameplay така и не се препълни с реклама, а се чете (и то се ЧЕТЕ, а не ПРЕЛИСТВА) от доста хора. Странно? Поне половината ви колеги с компютър вкъщи играят игри. Геймърите дават сериозни пари за хардуер, искат или не. Колко админа с последната видеокарта на NVIDIA познавате и колко геймъра, ако мога да попитам?

Спирам дотук. Късно е, занимавам се с нещо, което дори не ме касае вече особено, а и сега вече сигурно ще “са ми платили от HiComm”. Или са били отмъстителни бивши служители. А дали не ви хрумнаха и други идеи? Някоя добра, или да подсказвам?