Както тези дни съм тръгнал да се хваля – сложих чавка пред една мечта. Не от големите, но си беше моя, направих си я от нищото (дори не е довършена) …и се радвам. Възглавничената ми кухня плаче за два барбарона или по-друг вид възглавници, но засега – толкова…

Нали се сещате какъв е кефа да избуташ масата напред и онова, на което досега си седял, да се окаже удобно и за лягане.

P.S. Малко е тесничко, но поне цвета е автентичен…