Коледа е. Като никоя друга ми е 30-та поредна, въпреки, че не трябва да броя първите няколко, които не помня. Тази ще я помня като Коледата, която посрещнах крив, безсилен и сам.

Не пиша тук, защото ми писна всички да знаят какво ми е. В работата, познатите, приятелите, сайта се превърна в информационна агенция. От друга страна – това ми липсва. За да знаете какво ми е:

Не правя планове за новогодишните празници, защото когато правя, се провалят. Тази година също. Провалиха се още преди да започнат, провали се и този за днес (което вече е 25, честито на празнуващите), провалиха се и тези за следващите дни. За малко щях да проваля и този за снощи, защото не ми беше до него.

На Бъдни вечер се оказах пазаруващ руски салати във Фантастико не в моя квартал, докато търсех Morgan Spiced за след ден. На Бъдни вечер се оказах в къща, която изобщо не ми е вкъщи, колкото и да не ми беше до това. Алтернативата обаче беше ужасно самотното начинание да играя някое ММО. Т.е. в някакъв момент ми се стори просто тъпо. Алтернатива е било и да съм си в другото вкъщи със сестра ми (между другото и тя сигурно се сърди, бил съм част от трапезата без да зная), но тези вечери ми носят самотно усещане (ха-ха, каква ирония) и обикновено получавам подарък чорапи (макар да се радвам на всякакви подаръци, страдам от подаръкомания). Алтернатива допреди празниците беше и да съм на другия край на България, но … На Коледа се оказах сам вкъщи, карайки се (не, не – говорейки по Skype) с някой на 200-300 километра от мен, който на Коледа си отиде вкъщи. На Коледа имам неукрасена елха с един подарък, който не е онова, което исках да бъде. Алтернативата беше да се прибера да украся елхата (въпреки, че тя се е появила в кухнята полу-изненадващо). Алтернатива беше вече да спя, за да дойде по-бързо утре (т.е. днес), но и това се оказа безмислен план, тъй като днес все пак ще стигна до ММО-то поради липса на алтернативи или пълното нежелание да се занимавам с такива.

Не страдах от липса на алтернативи, май?

Чувствам се виновен, че съм опитал да взема своя дял планове (дали без да питам?). Чувствам се виновен, че не съм се обадил 5 часа по-рано да отложа яденето на питка, чушки и салата от краставици. Чувствам се виновен, че съм придобил мил и мрънкащ тон по телефона. Чувствам се виновен, че не чета мисли. Чувствам се виновен въобще. Няма нито една причина да се чувствам виновен, и въпреки това…

Мога да спретна конкурс за най-такована Коледа тази година. Награда – Snickers-max (или както се казва големият сникърс върху хладилника). Понеже съм и жури – ще пропусна гладните сирачета и отивам да го хапна с кола (алкохол днес не съм пил, въпреки че многократно ми предлагаха водка).

Весела Коледа на всички. Желая ви повече главни букви.

< Споделете