Ок де, прекалено драматично заглавие сложих – животът ми никак не е адски в момента, просто напоследък всичко е тя, след това работата и… е, то за друго, освен филми, не остава много време. Успешно напуснах Младост 1 (с известна доза съжаление, возенето в метрото ми допадаше, кафето след метрото – също, пък и онези разходки до Била сякаш си бяха традиция) и се пренесох близо до НДК. Горд съм с което, но сега ми предстои и обзавеждане, а, за да е пълноценно – ще се наложи и да работя доста с цел да изляза от тази тясна специализация в лаптопи, в окято се вкарах, и да започна работа по проекти с далеч по-сериозен замах. Новата страница (почти нова, логото, дяволите го взели, е старото) на hardwareBG.com е факт, и ми харесва. Имам едно усещане като за добре свършена работа, понеже започна малко неориентирано във времето, а завърши точно навреме. Другите неща засега са тайна, но ще пиша, когато са на път да се случат…

Търся магнитна лепенка за хладилник – мишка, ако някой знае къде има, да свирка. Неусетно това “мише” замести всяко друго обръщение и много думи и обяснения, но ми харесва – понякога казвам така повече, отколкото иначе, обяснявайки, с моя типично неразбираем и твърде обяснителен стил. Като последното изречение тук, така че.

Чудя се какво да правя с неудобното – нито пиша тук, нито време имам, нито темите ми са сериозни, по-скоро наминавам да кажа как съм на който още поглежда тук, пък и нали и търсачките трябва да видят нова дата…

< Споделете