Дълго време се инатих на този сериал, за който чувах толкова често. Помня и първата, бавна серия, която не успя да ме зариби моментално, но все пак ме накара да я догледам друга вечер. И после потока от серии, които не можех да спра. Heroes се оказа абсолютната мания, макар първоначално да напомняше Lost и да изглеждаше като загуба на време. Heroes се оказа онова, което очаквах от X-men и Push, с тази разлика, че продължи 3 сезона, или 4 части, и се очаква да има още. Heroes е първият сериал, в който не намерих зле подбран актьор, всичко беше на мястото си. И първият, в който ефектите, без да са върха на CG анимацията, бяха предостатъчни, доволно много и съвсем не в центъра на вниманието. И най-странното е, че от него излизат и култови абзаци, които днес преглеждам онлайн или помня.

Some individuals, it is true, are more special. This is natural selection. It begins as a single individual born or hatched like every other member of their species. Anonymous. Seemingly ordinary. Except they’re not. They carry inside them the genetic code that will take their species to the next evolutionary rung. It’s destiny.

To survive in this world, we hold close to us those on whom we depend. We trust in them our hopes, our fears… But what happens when trust is lost? Where do we run, when things we believe in vanish before our eyes? When all seems lost, the future unknowable, our very existence in peril… All we can do is run.

< Споделете