Днес оставих коментар под една снимка във Фото Форум, след което се зачетох в реакциите, останах много неприятно изненадан. Защо ли? Снимката вижте и сами:

(оригинал и коментари тук)

Не зная как да обясня защо ми въздейства. Може би, защото ми омръзна типичното сиво-черно или сиво-бяло. Наложилите се вече фотографи (говорим за раздела “Голо тяло”, в случая) сякаш често си мерят пишките. Имам лични предпочитания към един от тях заради конкретни снимки, и въпреки всичко – не смятам нито един от тях за кой-знае колко добър. Да, като единици и на фона на останалите тук – сигурно са невероятни фотографи. Но реално няма нищо убедително лично за мен в снимките им. Нито една досега не ми е носила страст или желание, което мога да кажа и за хиляди други, които съм гледал – единици са онези, които наистина ми харесват. Тази горе обаче беше неподправена реакция, дори да беше забравил светломера на дивана или бутилка Devin пред краката, пак щях да я харесам.

Въпрос на вкус, казало кучето и… беше онова популярно клише. Моят явно е различен от този на мнозинството понякога. Нещо в мен винаги е против авторитаризма, без да мери баналности, клишираност, елементарно съобразяване с правилата. Правила, когато истината ги опровергава?

Божествена е снимката. Можеше и да е по-добра, спор няма. Но не участва в състезанието на малките богове, на което ставам свидетел през ден или два. Най-доброто определение, което чух за нея, е “снимката е… 1 път. А е с толкова проста идея, толкова проста.” Е, нека не я харесва който иска, за мен явно значението на “въздействие” е друго.