Този път не се усети, то пък кога ли.

Днес се чувствах сам.

Да ти вярвам, когато сама не го казваш?

Да съм удобно нежелан, когато има друго за правене.

Днес бях затъжил за свободата си.

А тя е в самотата.

Не ни било ден.

Ще вдигна телефона.

И без това ми омръзва твоя да светка.

Преигравам.

Дали?

Дразня се дори на подарения домейн, който не зная.

Тъкмо щях да подаря.

Ще пиша аз там, както и да е.

И на “някой ден” за снимането.

Не си правилен избор сега, права си.

Но сърцето ми е избрало вече.

Някой ден…

< Споделете