death is the road to awe or it’s all about love and eternity
Ако не сте попадали на това, още повече – и на филма, за който е писано, е време да ви отворя очите. Но първо ги затворете, сложете си слушалките и поне за 8 минути забравете къде сте и кои сте, потопете мозъка си в симфония, разказваща за вечността и всяко търсене, всеки малък блян, всяка непроменена съдба, всяко усещане, прерастнало в чувство, всеки момент, в който сте били тъжни, радостни, мрачни или приветливи, изпити от умора или преливащи от енергия, изпитващи любов или омраза, чувстващи. Търсенето на отговори винаги е било човешко, също както и стремежът да надживеем себе си, да ни помнят.
Много са малко режисьорите които търсят истината без да се притесняват дали ще бъдат разбрани от масите, още по малко са продуцентите които дават възможност на такива хора да се изяват.
Има двама които достигат толкова дълбоко в човека като същество, опитвайки да търсят отвъд разума и материята и това са Давид Линч и Дарин Ароновски за мен.
И при двамата музиката е основно част от изразните им средства.
Клинт Мансел човека написал музиката ми любимец още от времето когато имаше бандата Pop Will Eat Itself.
Горещо препоръчвам и soundtrack-а на “Requiem for a dream” минал е стотици пъти през ушите ми.
На мен Линч не ми допада. Но Клинт Маснел определено е адски добър…