По късни доби пиша неща, за които мисля, и които се объркват с други, за които не искам да мисля чак толкова. Подрипва нещо в мен всеки път, когато я помисля, но подрипва и временямането ми, заето от някаква форма на работохолизъм (то, мине не мине, май ми идва, а?), този път един такъв… целеви. Иска ми се да постигна много, искам да гледам синевата, отразена в нейните очи, когато поискам, да мърдам в пясъка с пръсти, докато другите няма как да го правят, да не се замислям чак толкова, да гледам 6 филма един след друг без да се сетя, че трябва да проверя мейлите еи сайтовете, да карамЕ (ей тук ще трябва да се редуваме вече, освен ако не се окаже, че имам чичо оттатък океана, кото да купи и червена) тази Алфа, да се обзаведа по-скоро и и и и и и…

Ей тия неща се трупат, а в работата, както винаги, има на какво да се дразня, най-вече – че изобщо някой се меси в това как я върша, когато се старая толкова ужасно много. Освен това някак набързо ми дойне една интересна хрумка, коато пуснах вече в действие, и за която може да прочетете повече тук, пък да видим. Паралелно с това вече нетърпеливо очаквам ноември (а го мразя този месец), барем и другата хубава идея тръгне, защото тя ми отне доста убеждаване и мисля, че ще е успех в България не по български (вижда се, че нямам търпение да я споделя, но като стане готова, че хич нямам вяра в хората, особено пък у нас).

Трябва да стана в 7:45, пък и това е лично, ама ми се написваше нещо преди заспиване…