Нещо малко ми липсва Но го усещам силно Нещо силно ми липсва Но го виждам трудно Нещо е трудно за виждане Но осезаемо…

Отдавна пиша тук Отдавна подсказвам Какъв съм и за какво Не действа, виждам Омръзва, писвам На себе си такъв Мое място е тук Лично пространство Но го нарушавате И дори използвате Край с тази работа Край на зависимостта И лигавите ми драми

Днес оставих коментар под една снимка във Фото Форум, след което се зачетох в реакциите, останах много неприятно изненадан. Защо ли? Снимката вижте и сами: (оригинал и коментари тук) Не зная как да обясня защо ми въздейства. Може би, защото ми омръзна типичното сиво-черно или сиво-бяло. Наложилите се вече фотографи (говорим за раздела “Голо тяло”, [...]

Този път не се усети, то пък кога ли. Днес се чувствах сам. Да ти вярвам, когато сама не го казваш? Да съм удобно нежелан, когато има друго за правене. Днес бях затъжил за свободата си. А тя е в самотата. Не ни било ден. Ще вдигна телефона. И без това ми омръзва твоя да [...]

Разглеждали ли сте хората, които влизат в тролеите, откакто в тях се появиха някакви светещи джаджи? Не? Удивителното е, че дори след като изключим притеснението от новата машинария, така нетипична за България (учудвам се, че още стоят устройствата), хората пак първо отиват да питат шофьора за билети, след което с известна доза страх се доверяват [...]

Всички онези пъти Когато се опитвам да описвам Всички онези неща Които и без това си усетила Всички тези пъти Когато прекаляваме с думите Всички тези неща Които не трябва да говорим Всички такива пъти В които ръцете ми са очи Всички такива пъти В които очите ти са ръце