Днес се наканих и тръгнах да си вадя експресно лична карта. моята е изтекла февруари, важеше още 6 месеца, както всички знаем, сега е съвсем невалидна. След справка в нета и една съботна разходка разбрах, че мога да го направя в СДВР. Добре, но там ме посрещна някаква лелка с въпроса “къде ще пътувате?”, на [...]

Все се кълна, че няма да пиша тук повече лични неща, и няма да занимавам хората с неволите си. Не става, понякога единственият начин да отпуша е да излея нещо някъде, било то под формата на несвързани мисли, било то като ядно, нервно, пак не особено свързано, особено за онези, които не знаят за какво [...]

По късни доби пиша неща, за които мисля, и които се объркват с други, за които не искам да мисля чак толкова. Подрипва нещо в мен всеки път, когато я помисля, но подрипва и временямането ми, заето от някаква форма на работохолизъм (то, мине не мине, май ми идва, а?), този път един такъв… целеви. [...]

Ако не сте попадали на това, още повече – и на филма, за който е писано, е време да ви отворя очите. Но първо ги затворете, сложете си слушалките и поне за 8 минути забравете къде сте и кои сте, потопете мозъка си в симфония, разказваща за вечността и всяко търсене, всеки малък блян, всяка [...]

Няма, няма И попадам пак На яма. Дупка. Боли ме главата. И не ме. Болят ме очите И не ме. Просто я няма. Я няма. В тази яма. И по-добре. Или не? Нея я няма? Яма е. Дупка. Нощно и от нея:

Поглеждам между лилавите стени на яката ти, преди да потърся зеленото на очите ти, които само усещам вечер, в тъмното. …си мислех за вчерашното лилаво по нея. Търся отговори на непроизнесени въпроси. Търся значението на нечути думи и бегли усещания. Търся мястото си, докато все повече уточнявам нейното. Шантаво разсъждавам за кой, какво, какво би, [...]

Да съм извървял някои пътища Не значи да съм ги минал за всички Но ми се иска да съм ги кръстосвал за нея Омръзнаха ми старите демони И си обещавах всичко да е на чисто Но вече съм й оставил знаци по кръстовищата Писна ми и да губя просто така Заради вчерашни грешки в днешните [...]

one heart and another same but different and from different trees with their real colors and the likeness inside glass souls …halves oranges

Мисля тези дни за разни неща – как се променят желанията, и кога даденостите спират да са такива. Мисля и за друго – статията за хората, които се страхуват от всичко с повече от един бутон, но не се плашат от гледането на 3 деца, но това е тема за после, ще пиша явно днес. [...]

httpv://www.youtube.com/watch?v=k0mcr261Jfs Да мълча и да се вдъхновявам Или да греша и да се съревновавам Са две монети с еднакви лица Но и да правя и двете, не си пролича Прихванал, опция, почивка Днес явно е време за подобна разбивка Не искам да зная как и защо Как да не предизвика да, няма за какво? Обидно [...]