На пистата за модели във Враца, която е част от новоизграден комплекс и се намира малко трудно от “новобранци” като нас, покарахме двете колички на Тони Белев (Bloody) – и на двама ни май повече допадна тръгито, за което трева, асфалт и разни малки и не толкова дупки не са особено препятствие (вече точа лиги по подобно…). Успяхме и да го счупим, но само временно.

До пещерата Леденика се стига по живописен планински път, а на място, освен полянките с коне, многото софийски коли и кебапчийници, намерихме попаднала в рая котка и тъмната и студена пещера, където на два пъти си опростих всичи грехове. (остава и Мишето да ми опрости тези, които природата не можа :D).

През картинг пистата минахме на два пъти – първият път колкото двамата състезатели от първата снимка да си “изръбят” гръбначните стълбове, после – като да покараме за последно. Пистата бива, но е запусната, като целия спортен комплекс, датиращ от комунистическо време.

Толкова, като за град, в който уж няма какво да правим, Враца се оказа гостоприемна. Хотел Ясен, в който отседнахме, не си струва да се посещава втори път (огромна роля за което играе сърдитият чичко на рецепцията), пътят, макар и не много дълъг (110 км от София), е малко досаден в планинската си част и по най-почупеният участък на магистрала Хемус между София и Ботевград, но градът е пред планината, и си има чар. Не отидохме до Околчица, където исках да видя дали все още ще намеря надраскано името си върху паметника (надявам се и в Леденика да съм опростил този грях, все пак е отпреди 16-17 години), но трябваше да минем още 16+16 км планински път и щеше да ни дойде в повече, пък и бързахме да хванем по-малко натоварените часове за към София.

< Споделете

Искам да прекарвам много подобни почивки с нея, пак така, пак там, пак тогава. Само, ако може – да са по-дълги…

А, да, пропуснах да продължа уроците по сърф. Ама за догодина направо ще си купя един, честно.

< Споделете

Честит рожден ден, мише, и от мен, и от онези ловуващи котки вкъщи, една от които тепърва ще разбира кой е господаря във връзката ви!

< Споделете

Тази Малечка-палечка се казва Джия и от се надяваме да ни весели дълги години. За което е нужно (освен да е жива и здрава) с Нея да сме заедно дълги години, понеже е нейната котка. Тя. Котката., както Sun я сподели на стената си.

Ще пускам снимки често, тя просто плаче да я гониш с фотоапарат… тази малка осичка :)

< Споделете

Имам рожден ден днес. Няма да е празнувам (изобщо не си падам), макар че ще направя нещо като празнуване. Честитен като за 12:00 в 23:55 (но на 12-ти). Получих първите подаръци вчера, но вече беше днес. И е хубав ден. Не само, защото ми е рожден. Чувствам се обичан!

< Споделете

Също като всички нас, тоя котак буквално ни късаше нервите с мераците си да се качи на високо, да легне върху радиатора, да обикаля къщата, въпреки че краката му се преплитаха и след всяка крачка се подпираше. На инат, при все, че усеща колко точно безпомощен е, зор да прави нещо точно в тоя момент. И си мисля колко прилича по това на хората в подобни ситуации – явно вътре в нас нещо ни кара да си доказваме, че можем, дори, когато това е физически невъзможно. Нито на мен някога ми позволиха да стана (баща ми почти лежа върху мен, имам мъгляв спомен), нито давахме на баща ми да стане (този път аз бях тоя, дето почти лежа отгоре), нито съседката си обу други чехли или ходи почти сама до долу, нито ние позволихме на Дейви да прави каквото иска. Е, поне докато накрая не се посъвзе, взе да се облизва и да хъска, фъска и “мяраучи” на всеки опит да го наместим където трябва, в който момент инатът му все пак ни победи.

< Споделете

Сега, с цената на скандали, с които не смятам, че някой може да се гордее, похабени в нерви вечери и тотална нетърпимост, останахме само двамата. Странно, но това се превърна в стимул иначе почти празният апартамент да бъде превърнат максимално бързо в… дом. Дом – от онези, в които може да седнеш в хола с гости, в който може да преспи майка ти, където винаги знаеш, че ще намериш онова, което си оставил, където си го оставил, или поне кой може да го е пипнал, ако случайно не е там, място, където си личи, че котката има играчки по това, че играчките са там, където котката ги е разпиляла. Къща, в която аз правя едно, тя прави друго, но двамата заедно правим всичко необходимо. Дом, в който да се прибираме вкъщи.

< Споделете

< Споделете

Тези дни вече ще препускат – още 4 дена до първия опит да си съберем багажа, 10 дена до Трон, 11 дена до самолета и … е, пак 11, докато я прегърна на моста Риалто, 15 до гарата на Флоренция, … и още, и още мога да броя, и дори няма да спра да броя на Нова Година!

< Споделете

Много път, много ходене, надявам се пълни с малко проблеми, много смях, снимки и ..още нещо.

< Споделете