Оканоних се. Много време, след като го бях намислил, най-накрая съм с Canon 40D и (засега) един леко мизерен обектив – 17-85 IS. За да не започвам Canon още от вратата, ще кажа, че първо минах през Sony (A700, който, въпреки някои прекрасни неща като вградената стабилизация и red pattern assist light (не искам да го превеждам), ме остави безкрайно разочарован и съжаляващ, че си продадох хубавичкия D80. А що се отнася до Canon-а…

Защо не може светкавицата му да работи в ръчен режим? Защо бутоните над екрана са толкова нелогично далеч от всеки пръст? Защо няма два удобни скрола, както е при Nikon? Защо увеличението е с бутони и не пише колко е? Защо Трябва да натисна Play, за да разгледам снимка, след като вече се е показала на Preview, а не директно да правя каквото искам с нея, както е при Nikon и Sony (добре де, Nikon, щоо и Sony-то беше сбъркано в тази насока)? Защо SET бутона е предназначен за LiveView режим и за чий им беше да слагат цял бутон за принтиране, когато никой няма да го ползва? Кой измисли това малоумно меню? И защо няма комбинации от бутони, а трябва да натисна с трудности този за ISO и след това, със същия пръст, да въртя врътката пред него? И защо горното екранче не светва само, когато това е нужно (например в тъмното)? Бога ми, не харесвах тази марка, сега направо я мразя. Хубавото е, че и на ISO 1600 шумът не е висок, лошото – че това и D90 го може… Остава ми това, че тялото е по-сериозно (водо/прахо защитено) от D90 и малко по-удобно (защото е и по-голямо). Иначе – да им таковам на Canon майките…

Да ми е честито, смятам да не го сменям (въпреки, че леко съжалявам, че за същите пари D90 с 16-85 VR продаваха в ebay) засега. Обективът се продава, най-малкото ми е дразнещ, пък и си искам Sigma-та 24-70.