Ако ви се наложи да минете през митницата на Веслец, за да си получите пощенска пратка, която (недай боже) трябва да се обмити, ще трябва да минете през това по-долу. Днес принудително минах през кошмарът “митници”. Наистина не съм предполагал, че е възможна подобна бюрократщина, дори по българските стандарти по скалата от 1 до 10 бих дал на освобождаването на пратка от европейска държава, която е в общността, но не е в ЕС, 1/10 (1 точка за все пак бързата работа на служителите веднага след обедната им почивка, макар че беше подбудена от псевдо-малоумното ми държание тип “ама аз наистина не знам на какво се натресох”. Най-общо казано – чакам си обектив, поръчан от eBay (и край, окончателно край с това!) за продажба и малко със закъснение разбирам, че Швейцария не е в ЕС.

1. Вземате си документ, че сте платили такса и може да си получите стоката (гише 23 на софийската митница на Веслец). Направете го около 12 без 7 минути. 4 лева.
2. Опитайте се да минете с рушвет. Няма да стане с митничаря, но служителите в складовата част на митницата може и да са услужливи. Неизвестна цена, понеже не успях.
3. Отивате и снимате личната си карта (гише 31 на митницата на Веслец). 0.50 лв.
4. В 12:00 тичате във фирмата, в която попълват формуляри с/у митницата. Няма начин, винаги има такава, защото, ако не сте попълвали такъв – надали ще успеете сами. 10 лева.
5. Може да имате време за кафе, но по-добре – отлитайте за следващата спирка, защото почивката на служителите по гишетата свършва в 12:30 и ще хванете 5 минути без разни хора от фирми с по три тона документи за оправяне пред вас на опашката.
6. Връщате се и отивате на гише “Деловодство” за подаване на декларация за EURI/AdHoc номер (понеже и двете названия фигурират на крайния документ – не ми се чете кое е вярното). Казвате, че е за пощенска пратка, за да ви пратят след това на правилното място.
7. Отивате в реалното деловодство (стая 13, етаж 3 на Веслец) и пак казвате, че искате да си вземете пощенска пратка. Правете се на тъпи, не знаете в какво сте се забъркали, биха ли били така добри да ви упътят и да ви съдействат. Ако им купите кутия бонбони, със сигурност ще са по-отзивчиви.
8. Снимате пощенската разписка от изпращача. 0.50 лв.
9. Отивате на гишето за освобождаване на стока (23 на митницата на Веслец, нищо, че пише, че е за юридически лица). С печат от него отивате на…
10. …гишето на банката. Плащате мито и ДДС, ако стойността на закупеното надвишава 150 евра.
11. Връщате се на гишето на митницата (23 в митницата на Веслец).
12. Отивате да си получите стоката.
13. (Ако сте в митницата на Веслец) Хващате такси или трамвай, тъй като сте удобно забити на майната си.

Разбира се, включените 12 точки хич не биха били само толкова, ако се окаже че:

1. (Пожелателно) Минете с рушвет.
2. Трябва да дойдете на другия ден.
3. Дискетата ви се скапе.
4. Има опашка и хванете почивката.
5. Преди вас се е наредил човек от фирма с една папка декларации.

Честно казано, така като го написах изглежда малко. И в интерес на истината, през двата дена съм изхабил максимум 3 часа, за да свърша тези стъпки, но пък ми коства две ходения до митницата (както уточних, не е на най-удобното място на света, поне за мен), сериозно напъване да разбера кой какво иска от мен, понеже служителите сякаш са приели, че всеки знае как да си освободи пощенската пратка, а никъде няма описание на начина това да стане. Отгоре на всичко, повечето са на държавна работа – т.е. разбирайте, имат важни дела като удължаването на всяка стъпка с цел по-бързото идване на края на работния ден.

Честно – живеем в някакъв абсурд. есъ-месъ, ама сме си индианци и това е.

< Споделете