В тон с прекрасната тема, преди малко ми звънна леля ми. Така де, не знаех, че е тя, докато мълчаливата страна на телефона не си каза, но най-хубавото беше, че каза “А, Ники, леля ти Таня е, аз уж да се обадя на Нели, но нали все не виждам, извинявай.” После от любезност попита как съм, каза, че е била отпуска до днес, че братовчедка ми била в Словения, Милано и god knows още къде, нали все обикаляла където й скимне, после “Чао” и толкова. Аз поне пратих поздрави де.

Нямам и рода, казвах ли го? Напук на бог-да-го-прости баща ми, който държеше много на родата (те на него също, и аз ще държа много на първия чичо, който ми дава всеки месец по една заплата, кажи-речи, поне докато не получи инсулт и не стане нужно да му ги връщам), аз все едно я нямам. Дори бегъл интерес нямам към тях, та да го задоволя. В дни като днешния се сещам де. Разбирам се (и то когато не живея с нея, затова отдавна не го правя) с майка ми и (когато не се мешам в живота й, което означава като съм далеч и минавам на гости по-често) със сестра си.

Мисля си, че понякога имаме ужасно много причини да усещаме нещо по начина, по който го правим, но това не го прави Правилен и Единствен възможен, защото има дни, в които черното е бяло и бялото е сиво и нещата се объркват.

И не ми се слушат съвети за подобряване на отношенията, ако си мисли някой, че не съм пробвал. Имам аз обаче един, и като мерси е:

< Споделете