Бившите ми работодатели от Солитрон пуснаха онлайн игра (повече инфо в mobility.BG). Поредната, бих добавил. Интересно беше да намеря част от своите идеи реализирани отново под подобна форма, но някак не остава скрито, че не са променили нищо от последния път (играта на Epson). Магазинът на hardwareBG.com го няма в менюто “откъде да купя” (което не пречи в iskamPC.com да намерите не само Timeline, но и подбрана селекция от всички по-читави модели на Acer, включително и такива от конкурентния вносител Asbis) и, най-интересното – анкетната форма е базирана на информация, която може да си набавите с гледане на флаш анимацията в началото, обаче в нея има странни отговори. Като например WXGAG разделителна способност на екрана (wtf?). Кратко разследване показа, че идва от ценовите листи на Acer, където означенията са малко по-различни от стандартните – мога да предположа, че тесктът е дело на продуктовия мениджър, същия, който преди време, докато още работех в Солитрон, попитах за някакъв модел, продаван от Асбис (прословутата Extensa с Mobility Radeon HD 3650, която отдавна свърши и оттогава не е излязло нищо по-добро) – “Защо нямаме нищо подобно в нашата ценова?“, при което ме затапи с отговор “и на нашия видеокартата е с до 1 GB памет, но е с 320GB диск!”. Ъм.. като че видеокартите се мерят в гигабайти, а дисковете не се сменят…

Ще си купувате ноутбуци от нисък клас с 500-гигабайтови дискове с по над 10% по-висока цена спрямо тези с 320 GB твърд диск…

Няма да продължавам, темата за нивото на техническата грамотност на продуктовите е дълга – само да вметна, че ще си купувате ноутбуци от нисък клас с 500-гигабайтови дискове с по над 10% по-висока цена спрямо тези с 320 GB твърд диск, защото някой мисли, че това е важно (е, не е, не Е, нЕ Е, НЕ Е, НЕ Е! Излишно е и само товари джоба на хората, които и без това едва се разделят с тея пари!). Проблемът е, че и ценовите листи на прословутата, дълго правена уеб страница на Солитрон, не се обновяват често – от 24 април до 20 май там се мъдреше една и съща на Acer ноутбуци, поради което с колегите напълно пропуснахме появата на Timeline у нас. В края на май се случи същото и до началото на юни пак нямаше нова ценова. След обаждане от моя страна се оказа, че се предполага, че трябва да се информирам за цените само на мейл – е докога бе, колеги? Дневно получавам от 3 до 10 “промота” в пощенската си кутия само от Солитрон – дори руснаците не са такива спамери. И, както всички други колеги, просто ги трия. Трия и повечето ценови, понеже според мен е нелепо информационен екселски файл да е с обем 3 до 10 MB, защото някой не знае как се смаляват картинки, като същевременно така или иначе друго, освен името на продукта, вътре няма (в случая не се отнася за ценовите на Acer, които са горе-долу подредени, а напоследък, откакто всичко вътре е подредено според размера на екрана (finally!) – даже доста удобни). И вместо мейл, в който пише, ама буквално: “Колеги, изпращам новата ценова листа за 25-та седмица, този и онзи модел са изчерпани, онзи и другият са на изчерпване (имаме по Х бройки с намалени цени), имаме нови модели – X, Y и Z, желая ви успешна седмица“, получаваме едни велики промоции, банерчета и мигащи заврънкулки (които Thunderbird не показва, Outlook пък визуализира само след изрично разрешение, а Squirrel онлайн клиента дори не подозира, че трябва да ги виждаме), след което, ако случайно видя нещото и реша, че цената е добра и ще го предлагам, се стига до момента, в който няма как да проверя има ли го налично и след 30-минутно висене по телефони и GSM-и се оказва, че всичко от промоцията е свършило. Ми да ви таковам в маркетинговите стратегии, потрябвало ми е да ви продавам все преоценените модели, за да си изчистите складовете!

Ще стане наистина дълга и широка, но работата “от другата страна” ме запозна и с още нещо – мързеливи търговци и пълна липса на гъвкавост, да не говоря за някакъв интерес към познаването на марката от потребителите. От една страна – доскоро работехме с друг търговец в Солитрон, който, откровено казано, като човек може да е пич, обаче като продуктов < — ей за това дължа извинение, тъй като не го зная, за разлика от второто –> и търговец е… е, да кажем, че просто го мързи да си го премести в другия крачол. Съответно сега работя с една свежа, позната муцуна от търговките, но често е трудно да се свържа с нея (защото тя и другата свежарка отговарят за всички малки фирмички), а онлайн системата за поръчки май не е много пипната, тъй като не блокира бройки (за разлика от онази на Асбис), а и не мога да задавам цени, когато съм преговорил такива, съответно е абсолютно безполезна, освен ако не ме мързи да звъня по телефона (но тъй като така или иначе трябва да звънна, за да съм сигурен, че някой е обработил поръчката – все тая). Колкото до “маркетинговия поглед” – някои продуктови мениджъри усещат, че покрай форума на hardwarebg.com и mobility.bg имаме доста влияние над пазара и по-точно – информираността на потенциалните клиенти, но дори, ако щете, заради резултатите в Google – например може да си направя опит с една измислена статия “Acer – най-скапаната марка преносими компютри”, за която според българското законодателство няма да нося никаква отговорност. Съответно правят всичко възможно да ни държат информирани (за наличности, актуални цени, нови продукти на марката и т.н.), пускат специални промоции, които да помогнат на даден продукт да изпъкне и т.н. Други, дори след директно запитване “може ли да взема ноутбук за БЕЗПЛАТЕН тест и БЕЗПЛАТНО ревю” се разсейват. Що за… значи не им се дава за тест на хора със супер-висока интернет активност (като мен, за Bloody да не говоря, че аз все едон не влизам в нета в сравнение с него), но са готови да платят между 350 и 600 евро за “ревю” (3000-4000 печатни знака плюс снимка на модела) на някое от изданията от парцаливата ни компютърна преса, която продължава да се хвали с невъзможни за отпечатване тиражи и се чете от вече стотици, а не хиляди читатели, както някога – ако и толкова, понеже в повечето случаи всичко различно от HiComm се търкаля наоколо докато не стане време да иде за вторични суровини, а HiComm пък си е течстайл издание и не е е баш информативно. Така де – каквото и да прочетете в повечето списания е: а) остаряло като информация; б) най-често предубедено написано в полза на производител/дистрибутор/който там плаща рекламата; в) още по-често – писано от някой, който не само не е виждал продукта, но обикновено е писал статията “по картинка”. Най-забавното е, че ComputerBild и до ден днешен изглежда почти вестникарски, а всъщност е най-читавото и четено от печатните IT издания, докато разни “тежки” издания като PC Magazine всъщност представляват просто преводни боклуци със зле платен екип, или купчина нахални рекламисти, подвизаващи се в списание със славна история и мрачно бъдеще, каквото е PC World, както и цялата купчина боклуци с тираж колкото да има за рекламодателите, издавани от същото издателство с повод и без повод.

2009-та е, трудно може да държиш потребителите зле информирани, поднасяйки само фирмени PR-и от печатни страници!

Лично на мен ми е малко обидно. Опитвам се да държа хората информирани (покрай което и изкарвам прехраната си), насън мога да препоръчам ноутбук за каквото се сетите в който искате ценови клас плюс резервен модел и да изрецитирам предимства и недостатъци на всеки параметър от спецификациите му, а се очаква, че и аз, в тон с продуктовите мениджъри, ще обяснявам как това е най-доброто, дето може да си купите. Хм, защо? 2009-та е, трудно може да държиш потребителите зле информирани, поднасяйки само фирмени PR-и от печатни страници – интернет широк, има десетки сайтове с “user reviews” и там надали някой ще си спести лошите впечатления (стига да ги има, факт е, че повечето потребители си харесват каквото си им продал, защото не са стояли пред по-добро, но е факт, еч и този ден идва и тогава предишната марка бива заклеймена).

Странното е, че по време на криза и напук на мързеливите или некадърни хора с високи претенции из фирмите, шефовете на същите не само имат добри намерения, но често и правят промени за към добро, тънейки в неведение за това какво наистина се случва по-надолу. Няма да казвам колко пъти съм чул продуктови мениджъри да се оплакват колко работа имали (странно, но на мен ми се струва, че търговците са онези, които вършат и черната, и бялата работа по продаването напоследък), когато виждам едва единици от тях наистина да действат целенасочено и много обмислено. Е, ако работата на онези, които и без това друго, освен да се правят, че са подгънали колена под отговорностите, които носят на раменете си, е да правят нови и нови мейли, с които да ми пълнят кутията, да им приседне дано от работа!
[wp:svejo-net]