Трябва ли ви да знаете истински
Кой съм и от какво?
Не, защото обикновено няма значение.
За повечето хора.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

В София съм
С всичкото лъскаво и специално
Където хората превръщат живота
В чакане в задръстванията
И редене на опашки в магазина
И мисли за дом, какъвто нямат
И за хора, които не са срещнали
Но гладните винаги идват насам
С надежда и амбиции
————
В малък свят сме
Където се засичаме къде ли не
Но не спираме да не се познаваме
Вървейки по лесни пътища
Където първо отваряме учтиво
А после побутваме вратата
И пускаме резето недоверчиво
Страшно е трудно да сме откровени
Дори със себе си тук
————
В тоя град сме
Но живеем в собствени светове
С райбери и специални ключалки
За да не прекалят разни хора
С гостроприемството ни
Все стоим нащрек и очакваме
Но бъркаме понятията и боли
А вероятно си е струвало
Щом е боляло така
————
В такъв сезон сме
Когато сивотата е навсякъде
Самотен свят без някой под ръка
Който да знае нещо повече от
Каквото му казахме вчера
Не вярваме, че нещата се случват
И когато минат покрай нас
Сме заети и искаме повече
От себе си и всички
————
В такъв период сме
Когато винаги намираме причини
Някой да ни привлича така
И не се доверяваме на пориви
Мерейки и теглейки онези неща
Които накрая ще ни отблъснат
Вместо да се отворим и да
Разберем нещата вътре в нас
Които ще отблъснат него
————
В такъв ден сме
В който има някои по-добри от нас
И някои сме малко странни
Което може и да се хареса
Но не и точно на тези по-специални
Изпълнен с вяра в ада ден
В който не вярваме в съществуването
На нещо повече от ежедневие
На личен или общ рай
————
В такава среда сме
Където нищо не е перфектно от раз
И Рая има нужда от доизпипване
А вратите му от ключ и пропуск
Без да знаем какво точно са те
И не ги търсим напред след проблемите
Които сме имали и ще имаме
Сред онези много вдъхновения
Които ще намерим в друг
————
В статистиката сме
Милион и половина или два и повече
Събрани един над друг до друг под друг
В един реален и рационален свят
Който не искаме да си спомняме
Когато заспиваме вечер
Защото вече не е същия
Както когато бяхме малки и невинни
Защото е по-лош от вчерашния
————
В колата сме
По средата на град с тесни улици
Където паркингите са скъпи
И е по-лесно да паркираме навън
Спасявайки се от бариерите и пазача
Криейки изцапаните седалки
И стария касетофон за 100 лева
На старата си студена бричка
Която наричаме своя кола
————
В средата на пътя сме
Където светофарите не управляват
Нито движението на останалите
Нито собствените ни намерения
Да стигнем до определено място
Но и ние не ги гледаме
Когато светят ярко срещу нас
Давайки знак за движение
Зелено или червено

gavriel<>neudobno.com