a love song for bobby long
Ако, като мен, сте изпуснали този толкова обсъждан филм, който изстреля и без това вече известната Скарлет Йохансон сред звездите, ето ви един малко по-различен поглед: това е най-обикновения, ставащ за губене на време и абсолютно безмислен филм, в който се разказва за любовта (за кой ли пореден път). Каквото и да ви говорят – не вярвайте, че Джон Траволта прави страшна роля. Не знам защо, но си мисля, че един Доналд Съдърланд (който и без това често играе алкохолик) и синът му Кийфър, сякаш повече щяха да се оправят с дролите на двойката алкохолици, а Скарлет никак не минава за ученичка – твърде много жена има в нея, ако и да е малко лигава. Но не отричам – безспорто тя прави ролята във филма, минавайки през разни етапи на себе си в рамките на двата часа и нещо екранно присъствие. Ако не ви се пеят измислени песни за Боби Лонг с провлачен южняшки акцент след края на филма – може би ви е харесал. А лъв сооонг….
P.S. На обложката Траволта изглежда по-стар. И повече мяза на пияница. И нищо във филма не е толкова тъмно…
EDIT: Добре де, и все пак – алкохолици интелектуалци. Струва си, понеже може да замислят някой дали си струва четенето. А четенето си струва.











Гледах го преди не помня вече колко време, но честно казано въобще не ми хареса…
При мен не беше чак “въобще”, обаче… не бива толкова шум за нищо.