Както тези дни съм тръгнал да се хваля – сложих чавка пред една мечта. Не от големите, но си беше моя, направих си я от нищото (дори не е довършена) …и се радвам. Възглавничената ми кухня плаче за два барбарона или по-друг вид възглавници, но засега – толкова… Нали се сещате какъв е кефа да [...]
Архив от 2008
В продължение на предната тема – довърших гардероба. Не е истина, мислех, че за толкова години са открили някакви по-разумни начини за сглобяване, но явно не би. Захванах бюрото (по-скоро бюрце) и при него нещата бяха по-добре. Сега доволно са заели една част от неголямата ми стая, за сметка на което матрака се намира по [...]
Вчера и днес (за кой ли път) са ми пълни с много емоции и тичане. Направо ме е яд за всички тези таксита, но пък иначе щеше да е абсурд да свърша всичко и въпреки това – да съм спал, пил кафе и ял (не че съм, год блес Макдоналдс) между другото. Освен, че стигнах [...]
httpv://www.youtube.com/watch?v=k0mcr261Jfs Да мълча и да се вдъхновявам Или да греша и да се съревновавам Са две монети с еднакви лица Но и да правя и двете, не си пролича Прихванал, опция, почивка Днес явно е време за подобна разбивка Не искам да зная как и защо Как да не предизвика да, няма за какво? Обидно [...]
“When you life is defined by a single action, you change the concept of time.” Felon определено е от онези филми, които сядаш да гледаш с нагласата, че това е поредното (затворническо, в случая) клише. А се оказва нещо значително повече. Историята не е велика, актьорите – също, но въпреки това го изгледах с интерес [...]
EDIT – след като позатрих тук някои от снимките, явно е време да сложа други.
Понякога в черновите, или докато се събуждам, откривам неща, които не спирам да усещам, когато препрочитам. Някои от тях написани, други запомнени… Някъде по средата на пътя Двигателят ми изкашля и блокира Тъкмо бях набрал скорост И проклетника … вижте го, пуши Тръгнах пеша и се молех За помитащ ураган, не летен бриз Стихия, която [...]
Всички онези пъти Когато се опитвам да описвам Всички онези неща Които и без това си усетила Всички тези пъти Когато прекаляваме с думите Всички тези неща Които не трябва да говорим Всички такива пъти В които ръцете ми са очи Всички такива пъти В които очите ти са ръце
Този пост е колкото да се похваля, че се регистрирах във flickr (най-накрая, всъщност имам и стара регистрация, но убийте ме – нямам спомени каква е) и вече ще мога да работя със снимките една идея по-лесно. Серията по-горе е от Варна, и я харесвам много.
Ей това се случва Когато нещо помрачава Светлината ти Почти това се случва Когато нещо не успява Да я помрачи
