1 стотинка – 15 чинии?
Като част от цяла поредица подобни “знаете ли, че…”,в главата ми се завъртя онази реклама на някакъв препарат за миене на чинии, в която с 1 стотинка миели 15 чинии. Не, че не съм съгласен, но 15 чинии нищо не са, да не говоря, че напоследък това съвсем не е единственият препарат, който миел зверски благодарение на супер-специалните си съставки, които на практика се свеждат до същото, от което беше направено и някогашното веро, плюс ароматизатор и (евентуално) някаква съставка, която да омекотява действието върху кожата, която винаги пречи на миенето). А у нас, по случайност, се наложи да мия чинии със съвсем обикновен течен сапун (който не само не ми изсушава ръцете, но на теория даже има антибактериална съставка, господ знае каква) и… изненада – че той мие по-добре от препаратите, които купувах! И какво излиза, пестя си място за една бутилка, купувам си “пълнители” и не само ми излиза по-евтинко, но имам и “по-измити” съдове и прибори. Е, вярно, не мия с една капка (а то с кой ли препарат е възможно това), но поне не ме е яд, че съм си купил поредното рекламирано в полувремето, преди края на филма и веднага след новините нещо…
И, като е тръгнала приказката, май същото ще направя и с всички тези прахове за пране, които перели зверски добре. От личен опит – нищо, освен Tema (малко смесени чувства имам), Persil (ползвам, защото е една идея по-евтин от следващия) и най-вече Ariel (който дори грес и масло изпра) не пере добре. Не съм пробвал течните, но те са следващата стъпка, понеже не оставяли никакви следи. Обаче е пълно с други велики (и рекламирани препарати), които ви/ни пестели пари, изпирали всичко, а накрая по дрехите стоят не само следи от неизпраното, но и разни белезникави петна, все едно някой е свършил една друга работа отгоре…
И Vanish… гррр, може ли да направят реклама, в която най-лошата домакиня на света добавяла белина към цветното пране, за да махне петната и не знаела за Vanish? Ама що за глупост, кой идиот не знае какво прави белината с дрехите? Вярно, Vanish-а е добър, но реклама от този тип със слоган “доверете се на розовото”?
Въобще – много се дразня на малоумните реклами за перилни, миялни и всякакви подобни препарати. Нито мистър Musculo успява да отпушва канали като обикновения, по-евтин и рекламиран за съвсем друго Domestos, нито праховете от левче имат шанс да перат като скъпите, нито миалните препарати са толкова специални, колкото ги рекламират, а всяка втора реклама е на нещо такова.
Какви глупости ми се въртят в главата, а?
До преди 5 минути се чувствах самотна, в наблюденията си върху рекламите. За мое щастие се оказва, че не съм сама.
Колкото и да ми е тъжно, абсурдни реклами като 1 стотинка – 15 измити чинии са под път и над път, както споменава авторът, иначе казано на всеки 15 минути, независимо какво излъчват по ТВ-то. Голяма досада.
Вениш никога не е премахнал и едно петно от тези, които съм се опитала да изчистя. Даже веднъж ми съсипа страхотна нова блузка, която ужасно много харесвах.
И само да добавя… докато се осъзная преди няколко дена вместо препарат за почистване на печки, съм изляла върху моята… препарат за почистване на килими. Като изключим повечкото пяна, която образува, никога до сега не е било толкова лесно да измия печката…
Последното ти изречение казва всичко – те просто са с някакви минимални разлики (в някой може да има абразивни частици, в друг – повече аромат, в трети по-силна съставка), но като цяло – все тая. И не е като при омекотителя, където ти пука как ще мирише после, когато го носиш, нали?
Малко късно се включвам по темата но ми стана интересно и на мен :)
Колега направи елементарно изчисление и се оказа, че при нормално пране ако не си купуваш Калгон а си заделяш настрани стойноста му за 3 години си купуваш чисто нова пералня …
Първо – извинявай за нуждата от одобрение на коментара, но напоследък са ме налазили спамъри и минават през анти-спам сметката.
Иначе си прав, аз това и се чудя, даваш луди пари за глупост, като че тези неща трябва да траят вечно. Хайде, ясно, никой не иска дрехите му да избеляват, ама пък и не ги киснем в белина, а в уж нормални прахове. И накрая излиза, че, ако си ги пера със шампоан, ми е по-евтино, миришат по-хубаво и са пак толкова изпрани :D (това вече е шега де).
Простете, но дебилни реклами за дебилни потребители. Фактът, че рекламата е бизнес въртящ милиони означава, че е рентабилен, защото никой не би хвърлял пари на вятъра,което пък означава, че на стръвта се кълве в масови мащаби, т.е. колкото и да ни е странно , колкото и да вярваме в разума народен, горепосочената аксиома определя IQ-то на потребителските маси , а в крайна сметка на народа. Наскоро случайно попаднах на някакво предаване по кабелната в което някакъв интелигент се стремеше да ни убеди, че всъщност рекламите ни образоват(!) и ни избавят от необходимостта , да правим проучване и да избираме (разбирай да мислим, което е една от основите на идеологията за потребителското общество).Убеждаваше ни също,че благодарение на рекламата най- качествената стока пробива на пазара и най-добрия в бизнеса оцелява. Като първоначална идея не е лошо. Но вече не съм сигурен дали да Ви оставя сами да прецените, дали това е така. Haчини на въздействие на рекламата:-1. Пряко-хвали нещо(заблуждава,мами,лъже-,че е най- доброто и най-евтиното съществуващо.)подчертава,преувеличава или измисля положителни качества и скрива или омаловажава негативните,лъже за аналозите на конкуренцията. Въпреки,че директната заблуда подлежи на санкции,рекламата разчита и на създаване (чрез художествени похвати) на илюзии в съзнанието на потребителя разчитайки на снижена критичност и/или алчност. -2.непряко въздействие- даже и да не се подадете на атаките на рекламата(и изобщо да не сте я гледали), ако да кажем 5 от 10-те ваши приятели са си купили „нещото”, то вероятността и Вие да го сторите е много по-голяма-по подражание.-3. И накрая-формиране на консуматорско мислене,манталитет ценностна система и общество. Индивиди със занижена критичност, повишена манипулируемост,повишена предсказуемост, емоционално зависими от притежанието на (и на ненужни) вещи. Подчинение на човешките взаимоотношения на чувството за собственост, водещо до зелена светлина за алчността.
Тревожна тенденция сред специализираните и популярно специализирани печатни и електронни периодични издания е първо: рекламния спам с който ни заливат. Все повече списания започват да приличат на сбор лъскави диплянки раздавани по павилионите на някое изложение. Сборници с реклами за които отгоре на всичко ни искат пари-но това е по-малкият проблем. И за второ:Същинският проблем е при тестовете, обзорите, рецензиите,където все по-често си личи „безпристрастната дълга ръка на спонсора”(тук никой не говори за рушвет,нито за подкуп,нито за корупция). Някак си съвсем за естествено приемаме,че „който плаща,той поръчва и музиката”. След такъв тест или рецензия, човек често е по-объркан отколкото преди,особено ако авторът иска да изглежда хем максимално обективен,хем да си заслужи „спонсорството”. А ако добавим към това и нескопосан превод на данни предоставени от производителя, какафонията е пълна.
Няма как да не се съглася с повечето от написаното. За съжаление, много малко от рекламодателите разбират, че обективните тестове, макар и нож с две остриета, са гарант за обективност на автора, която не се купува с пари. мои колеги в други сайтове редовно, както те се изразяват, “гледат от ложителната страна” в ревютата си, или иначе казано – обективността дори не е желана. Същевременно в момента, в който безрезервно помагам и не си правя дори труда да препоръчвам стоки, които не си струват, идват въпроси “защо си рекламирате магазина”. Примери – във форумите на hardwareBG.com. А че това е начина да изкарам заплатата си, без да “полягам” на рекламодатели, явно не ги интересува.