Ей, попадам тая сутрин на “тази сутрин” по btv – знам си, че не трябва да гледам телевизия, понеже ще намеря политик да се изнервя, някой с претенции да наплюя и предаване за цигани, което да ме отврати за пореден път от тая толерантност към всички цигании у нас. Като бащата дето плашил с нож социален работник и полицай, дошли да му вземат детето, който бил поканен в управлението да свидетелства. Чудя се срещу кого, себе си ли?

Иде ми да си изповръщам вечерята пред Румен Овчаров. Тоя хем си признава, че е от оная партийна върхушка, която подрони доверието в БСП (което мен ако питате си е баш където му е мястото – ниско), хем нахално отклонява преките въпроси с разни опити да извлече партийна полза, насочвайки погледите към грешките на сегашното управление. Най-забавното – както кълнеше ГЕРБ (не, че ги знам и тях какви ги вършат), току стана въпрос за Белене и на въпрос на водещата нашия обяснява как имало забавяне при тяхното управление, ама било малко – некъде няколко месеца или година. Абе, куре, ГЕРБ няма толкова са на власт, ама ти им намери всички кусури, пък по вашо време година нищо не е, а? За капак високото чело имал рецепта за справяне с кризата в икономиката, в която затъваме (не им вярвайте, банките започнаха да отварят кранчетата за кредити, края иде, казвам го с ирония, да не ме подхванете сега), но “някой трябвало да го попита”, казано с мазна усмивка. Бе как става така, че напоследък колкото по-малко проценти хорско доверие има една партия, толкова по-важна и отговорна се чувства? И Костов е с това самочувствие, като че сме го избрали него да управлява – ми не сме, що не се сниши и да се срамува тихо заедно с всите останали с по 5-6 и там някъде процента, ами се пънат да политиканстват?

И кога ще разберат тези политици, че ние не си избираме партии, а управляващи, които до един трябва да се грижат а) за нашите нужди. Няма б), поне на мен им е писнало да ми обясняват проблемите си с партийни работи. Нито съм ви в партията, нито ме вълнува, та тея оправдания да си ги заврете в хемороидните задници!

За капак на деня – Христо Мутавчиев се изцепи след репортажа за Оскарите “какво ги давате тези, какво го интересуват българина те?” в опит да се изкара обикновен българин и той, близко до народа ще рече. Ами, Ице, близо си, ама това е щото по принцип си приличаш на селянин (или поне физиономията си ти е една типична, та нема накъде) и ти отива да играеш само уплашен с отворена уста и оцъклен поглед, или себе си – изнервен, дебел, шумен глупак. А Оскарите ги остави, щото нашите звезди са ала теб – селяни в софийско, и като оная фльорца до теб, дето изкара водещата малоумна, понеже не и била гледала филма. Не я знам коя е, нито ми се разследва, честно, понеже взе, че изръси (и ми падна в очите), че “виждали сме и Ал Пачино и Робърт Де Ниро да играят лоши роли”. Е, ама не сме виждали Леонардо Ди Каприо, нито Ръсел Кроу да го правят, нали? Тез двамата шумно и без да дават другиму думата взеха да се обясняват как българското кино, нищо, че сме имали малко филми, умишлено било държано далеч от кината, иначе хората искали, щели да гледат! Според Христо Мутафчиев “хората оцениха Аватар ниско, показаха, че искат живо актьорско присъствие”. Малоумник. Оскарите не ги раздават хората, а критиците, пък техните мнения нерядко се разминават с хорските. А хората напълниха кината докато даваха Аватар (а то още го дават по кината, мислете му), с което каквато оценка са имали да дават са я дали. За Ицо и компания остава да гледат (нищо, че славата му има холивудски произход и говорим за Оскар) Кристофър Уолц и да хълцат на своя допотопен и бавноразвиващ се език на умението му да говори 4-5 като родни.Пък може и да научат, че зад синьокожите в Аватар пак има актьори. И от не такива, дето в телевизионно студио се држат като на маса с другари по чашка.

Ей, ако някога правя филм – а ми се иска, понеже мога и сценария да си напиша, за разлика от повечето натфизчийчета (но няма, понеже съм си избрал друго поприще), един българин не бих взел да играе даже статист. Щото ги е типично страх от езици, като се замисля (мен също, но аз и не съм актьор, че да се притеснявам, а да го пиша английския мога перфектно и по усет) и толкова не разбраха, че универсалният език ще бъде английски (то вече е), испанският ще си е от най-говорените, а френският няма да бъде свален от пиедестала си. И докато тези и донякъде италианският (понеже звучи палячовски) се харчат, то българският и в България не върви, ако не сте забелязали, та мечти за световно кино, ама на български са си това – мечти.

Знам си аз, че не трябва да гледам телевизия…

< Споделете