Намрази хората, за да ги обикнеш…
Вечно съм имал проблеми с писането в стил заглавие-увод-теза-заключение. И този път е така. Поводът е филмът Desert Flower, който, колкото и да е изумително, има оценка 7 в IMDB, а е един от малкото филми напоследък, след който плаках. Не “на”, както обикновено се случва в драмите. След края, след екрана със сухите данни. След като се замислиш, че през 2010 година, хората още си причиняват зверства в името на някакви ирационални вярвания.
В Странник в странна страна Доубал Харшу беше казал, че “всички религии ми приличат на умствен мързел”. на мен това отдавна ми е верую, макар и сам аз да усещам, че понякога тегля към суеверия и понякога Го споменавам ей така, сякаш го има. Няма как – израснал съм в християнска, нищо, че по онова време беше преди всичко комунистическа държава. И имам баба, която вярва много, чак до степен да ме отблъсне от тая вяра. От моята камбанария да се бия с някой, защото вярва в в друг бог, тълкуваме различно една и съща вяра или въобще – вярва в нещо, ми се струва нелепо, но това не е само до религия – аз бих се борил срещу липсата на развитие, която държи цели нации в средновековието. Цели континенти, ако щете, защото Африка е толкова изостанала спрямо останалия свят, че все още на нея може да се гледа като на една Америка преди да дойдат европейците (които също са причинили ужасно много безчинства, но са посадили онази дебела, но иначе разумно освободена нация в Северна Америка).
Филмът обаче не е за религии, а за идиотщините, които хората си причиняват заради някакви нелепи вярвания. Конкретно за това да обрязват момичетата, закърпвайки ги като чували с ориз. Мъжкото обрязване, или поне крайният резултат, е хигиеничен избор, макар че почти никой от народите, които го правят традиционно, не го прави заради нещо различно от религия. И то също е вид зверство, но пък и не оставя място за избор, понеже подобен избор малко мъже биха направили сами (дори и аз, ако имах избор). И то също причинява загуба на чувствителност, но е частична и различна, не за сметка на удоволствието и въобще – правилното “функциониране”, докато онова, което правят в Африка с момичетата, е чиста проба осакатяване. Зверство. В името на какво?
На хората не им трябват религии, а здрав разум. Или здрава ръка, но и там има условности.
За женското обрязване съм напълно съгласна, но мъжкото определено си има хигиенната гледна точка, ако не при останалите съвременни религии, то определено при юдеизма. Може би значението му се е загубило с хилядолетията, но идеята, на 7-8-мия ден след раждането на момчето да се случва обрязването, е абсолютно медицински точна, което, имайки предвид, че юдеизмът е най-старата религия и достатъчните знания за изчислението тогава вероятно са им липсвали, е доста странно. Всъщност скоро е доказано, че точно седмица след раждането притокът на кръв е най-слаб и има най-малък шанс от инфекции. Пък и като цяло основите на юдеизма са най-либерални и фундаментални за схващанията, че прогресът е движещата сила на времето. Н,о както и всичко останало, дори и това се е изродило.
А иначе, всяка религия е нещо полезно, когато не граничи с фанатизъм. А фактът, че от нея произлизат най-големите световни недоразумения и варварства, може би съдържа в себе си необходимите изводи. Че е ненужна. Може би.
Това “полезна” никой не може да ми го обясни. Не става с добрини, понеже и хората, които не вярват, правят такива. А заради религии се правят безумия, винаги са се правели. Май само будизма никога в историята си не е таял агресия.
За хигиенната гледна точка на мъжкото обрязване имах предвид предимствата занапред. Да се прави извън болница към днешна дата зарада виря също мяза на голяма идиотщина.