И аз, както много други хора, прекарах много от времето през почивните дни пред телевизора. Нещо, което рядко правя, защото всячески се стремя да избягвам едно влияние, което отдавна ми прави впечатление, но едва сега осъзнавам, че имат медиите върху хората – посяването на чувство за недостатъчност, малоценност, зависимост, липсата на осъзнатост поради заемането на вниманието с неща, нито едно от които не заслужава толкова централно място в ежедневието ни. Тези дни, обаче, неволно станах жертва на…

Рекламите
Родните три мобилни оператора, както и големите технологични вериги явно изкарват на мой и ваш гръб милиони, които или изцяло жертват за телевизионна реклама, или просто са малка част от печалбата им. През стотиците минути, прекарани пред рекламите на Мобилтел, Глобул, Виваком, Германос и Техно-тата (-полис/-маркет, понеже не помня чие бешо онова роботче, което предлага лаптоп с AMD процесор и “брилянтен HD екран” за 999 лева, да се задави дано с предложението си) ми направи впечатление, че рекламите масово бият там, където най-много боли. През евтиното, дето било и качествено с някаква евтина Nokia, която правела уникални снимки с 1.3-мегапикселовият миниатюрен сензор, който наричат великодушно “камера”. По произхода на студентчетата*, които щели да си приказват до откат с любимата, като си заминат в прованса. По бъбривата женска природа и безсилието на “мъжо”, докато девойката обяснява как протекло нелепото празнично пътуване. Банките пък направо се отпуснаха и тая година подаряват вместо кредити еленчета и масово рекламират (поне онези, които го правят) спестовни влогове, а не ипотечни и потребителски кредити. Останалите следват “тренда” и удрят с химикали лекетата, с пластове и мекота по пръста, пробил тоалетната хартия, с лекарства по хемороидите, стомашните проблеми и проблемите с мъжкото достойнство, със супер-абсорбиращи памперси по мокрите дупета на ползващите такива до четвъртата си годишнина дечица, с дълги реклами по манията по BMW-та, с картини от огромни прясно заредени рафтове по нуждата от хилядите подаръци, които се очаква родителите да купят от името на Дядо Коледа. Поне рекламите на дамски превръзки бяха редки…

Откровено мога да кажа, че мразя телевизиите и вестниците. Някога гледах на тях като на необходимо зло, но днес мога да гледам на новините през очите на по-независими хора или през прозореца на браузера, непрекъсван от реклами. Мога да гледам филмите без да ми пускат реклами, мога да мисля, пиша и споря в интернет свободен от секундите ефирно време и глупостта на водещите. Радвам се, че ми трябваше час, преди да разбера, че Шоуто на Иван и Андрей не е Шоуто на Слави с временни заместници, а 1:1 копие по друга телевизия, но без сценаристите, без опита на Слави и с друг бенд. Че мога да обещая през 2010 да видите нещо ново, в което търговските интереси не са в конфликт с качеството (на работа, на продукти, на ревютата, на обективността въобще). Че днес мога да изсипя в едно пожелание всичката жлъч, насъбрана през изминалите пред телевизора дни, и в съвсем обозримо “утре” да започна годината наясно и начисто.

Между другото, винаги съм мислел, че депутат означава някой, когото съм избрал да ме представлява в НС. Оказва се, че според wikipedia:

Народен представител е човек, избиран от гласоподавателите в България да ги представлява в Народното събрание на България. Той отстоява позициите на определена група хора. Най-често тази група хора се нарича политическа партия.

Излиза малко криво за онези, които не са в партия, не мислите ли. да не говоря въобще за частта с “отстоява позициите”, понеже депутатите ни са във ваканция, а аз такава дума в КТ не видях, явно “народен представител” не е професия. Ще им съчуствам, понеже ваканции обикновено имат в детската градина, училищата и… затворите.