Типичното “десетина дни на море” вече не ни стига. Като махнем по ден оттук и оттам, ден за лошото време, ден за мързел след обикаляне с колелата, дни, които отлитат по-бързо от чайки, видяли приближаващ кораб, морето все не ни стига. И тази година беше Варна – вероятно догодина ще сменим репертоара, или, още по-вероятно, просто ще пообиколим повече, защото Варна просто няма как да ни писне съвсем. И тази година бяхме на същия плаж – при това дори под едни и същи чадъри и върху едни и същи шезлонги. Различно пътувахме – с автомобил (след като вече пробвахме самолет и автобус миналите години), което се оказа изненадващо натоварващо (но ще пиша в отделна тема за пътищата и идиотите по тях). Различни бяха и банските, и вечерите, най-често посещаваното заведение, и яхтата, и фотоапарата, а, за моя радост – и отношенията ни, които слънцето винаги успява да стопли още.

Искам да прекарвам много подобни почивки с нея, пак така, пак там, пак тогава. Само, ако може – да са по-дълги…

А, да, пропуснах да продължа уроците по сърф. Ама за догодина направо ще си купя един, честно.

< Споделете