Уж март месец, пролет се задава, а навън го удари едно такова коледно снежно, че чак ми се припразнува. И то не женския празник, който, видно от снега, си е баш навреме сложен от който и да го е измислил, ами нещо като нова година. Ама мина, ясно е. А пред Стемо срещу CCS има едно дърво, цялото в лампички, като го види човек в снега и започва да си тананика коледни песнички…

Обърках се, видите ли – март е, ама като декември. Пролет иде, ама на тежка зима мяза. А пък вътре – лято, ако не броим радиатора в стаята ми, който го завиваме да не настине заради онези от първия етаж, които ремонтират вече трети месец посред зима, щото било евтино. Евтино, ама до НДК апартамент, нали, само да умре бабата и е техен. То много други тук са така. Щото баби много в центъра, ще рече човек, че нарочно стоят и не мрат, само и само да заемат мястото. Някои баби вече и аз не ги искам живи, или поне не искам да ги срещам, докато са живи. Само мястото, което заемат, вярно е много, понеже все са сами. В онези големи високи апартаменти, които се ремонтират посред зима, за по-евтино.

Не за по-евтино обаче минах сериозно на електронни цигари – от началото на януари друга не съм палил. Палих, но ми се доповръща. Как съм пуши това – не зная. Вярно, сега ходя ей с това на снимката по-долу (от www.pv-bg.com, много ясно), ама пък пуших на Алиса в 3D киното в сити центъра. Вярно, задържах дима повечко, че да не правя завеса на тези зад мен, но без ядове – и да ме бяха видели – ни мирише, ни свети като цигара (свети синьо, ама свети та се къса, дори го крих).

Кефа цена няма. В случая с електронните цигари обаче – цената кеф няма.

< Споделете