Днес в един велик блог (ще ви оставя да го откриете по израза) прочетох много добра мисъл: “Забелязал съм, че Бойко изразходва много повече енергия да мълчи, отколкото когато говори.” Аз съм така с писането, и по-скоро дразнещото в писането ми. Естествено, от време на време пиша колкото да съм написал нещо ново, или да си свърша работа, но ако има нещо, което наистина ми е трудно да не правя, е да не жегна някоя болна тема. То затова и се пръкна неудобното, но съм забравил вече тая история.

Напоследък темичката ми за питбулите в блога (пак ще ви оставя да я откриете сами, търсачката в интернет е като букварчето в първи клас, а и точно за букварчета имам да приказвам) се активираха някакви малки копеленца, дето името не могат да си напишат, обаче възпитават. И мен, и на автора (мен) майка му, и своите малки лигави питбули. Честно казано, и да се опитвам да им обясня, че аз срещу питбулите не протестирам, или поне не много, но на въшкари със злобно куче на другия край на каишката се противя неистово, и дори ги заобикалям, то излезна, че не харесвам милите кучета. Което е ясно, защото питбулите са си откровено грозни, и не виждам кой нормален човек може да милее при вида им. Не е като да го погледнеш и то да е пухкаво, жълто или поне да има тъжен сърнешки поглед като някое помиярче. Не, то има вид точно на каквото представлява – много широка захапка. Вида на онези тийнейджъри, повели гордо питбул, или по-точно онези, които са поведени от питбул, не искам да го коментирам. И аз не съм нисък, нито съм едър, но хърба един и деветдесет с увиснали до коленете гащи и толкова голямо яке, че да не се вижда какво има в него, от която стърчи 5 сантиметра дебело въже с питбул накрая, всячески ме вбесява. Когато същата дойде в моя блог да ме псува, направо ме избива да си прехапя каишката.

Най-вече, защото им липсват букварчетата, сигурно и първи клас, защото не могат да си кажат, каквото искат, чак се чудя как изобщо са попаднали на темата ми за питбулите, на която аз не бих попаднал, ако не ми припомняха понякога, че съм я писал. А днес един тем подобен попадна и в hardwareBG.com, където раздадохме награди (цели 8) на хората, взели участие в конкурс “напиши нещо за Razer на база следните 3 въпроса”. Е, не можах да не му отговоря на противното спамене и чак ми звъняха от офиса да кажат, че се е обадил, защото съм го обидил. Значи хем неграмотен, хем се обижда от това. Като да си гей, но това да те дразни (в който случай изразът “хем сърби, хем боли” придобива съвсем друго значение). Върнах се аз назад и наистина, гледам ги тези, собствениците на питбули – чели, недочели, започват да ме хранят що съм им мразел кучетата. Чукча писател, зная, но на мен, освен да им тегля по една, друго не ми остава. Лошото, че с всеки следващ се замислям, че то тези са като зомбита в някой хорър филм – заразни и множащи се. Де сте виждали грамотен 19-годишен? то си е жива находка вече.

Заприлича на поредното оплакване от неграмотници, и то си е. От питбулите също, въпреки, че откакто съм до НДК, не съм срещал толкова. Но то тук основно бабичи живеят.