Почти нямаше случай, в който да сме казали на някого, че ще прекараме празниците във Враца, който да не спомена тая прословута римичка с гаргите. Ние все пак отидохме за две нощувки в уж толкова непривлекателния град, и всъщност си прекарахме чудесно. Видяхме дори как Волен Сидеров демонстративно си купува чорапи от сергия. По-важните неща за правене във Враца обаче включваха посещение на пещерата Леденика – хубаво, пък макар и студенко по всяко време на годината място, с прекрасна поляна отпред (стига да не искате да си купите нещо от кебапчийниците, пригответе се да чакате). Няма много снимки от пещерата, дори малкото, които направих са възтъмни, но пък отвсякъде другаде снимките станаха чудесни. А “другаде” включва картинга – една запусната, но дълга и празна писта с остарели картове (левче на обиколка), чисто новата писта за R/C модели (радиоуправляеми модели на автомобили, бъгита, монстър тръкове и т.н.) на Враца, заради която изобщо решихме да тръгнем към града без гарги, панаир с блъскащи колички, и поне една уникална кръчма – Балабановата, в баш центъра на града. Другото място, където хапвахме, беше механа “Нашенци”, където обаче не беше чак толкова впечатлавящо, а и по-шумно…

На пистата за модели във Враца, която е част от новоизграден комплекс и се намира малко трудно от “новобранци” като нас, покарахме двете колички на Тони Белев (Bloody) – и на двама ни май повече допадна тръгито, за което трева, асфалт и разни малки и не толкова дупки не са особено препятствие (вече точа лиги по подобно…). Успяхме и да го счупим, но само временно.

До пещерата Леденика се стига по живописен планински път, а на място, освен полянките с коне, многото софийски коли и кебапчийници, намерихме попаднала в рая котка и тъмната и студена пещера, където на два пъти си опростих всичи грехове. (остава и Мишето да ми опрости тези, които природата не можа :D).

През картинг пистата минахме на два пъти – първият път колкото двамата състезатели от първата снимка да си “изръбят” гръбначните стълбове, после – като да покараме за последно. Пистата бива, но е запусната, като целия спортен комплекс, датиращ от комунистическо време.

Толкова, като за град, в който уж няма какво да правим, Враца се оказа гостоприемна. Хотел Ясен, в който отседнахме, не си струва да се посещава втори път (огромна роля за което играе сърдитият чичко на рецепцията), пътят, макар и не много дълъг (110 км от София), е малко досаден в планинската си част и по най-почупеният участък на магистрала Хемус между София и Ботевград, но градът е пред планината, и си има чар. Не отидохме до Околчица, където исках да видя дали все още ще намеря надраскано името си върху паметника (надявам се и в Леденика да съм опростил този грях, все пак е отпреди 16-17 години), но трябваше да минем още 16+16 км планински път и щеше да ни дойде в повече, пък и бързахме да хванем по-малко натоварените часове за към София.

< Споделете