Безработицата – все не може да я премерим
Не знам защо гледам новини. Винаги беснея след тях, а за капак – гледах тези на bTV, които вече се “редят” на вестникарски принцип – с отсечени, сензационни заглавия и написани като за малоумни. Вчера или завчера гледах за безработицата – постоянно я дъвчат, че била около 11%, което би било прекрасно, ако само циганите у нас не бяха поне толкова (според официалната статистика не е така, но всички знаем, че в нея тях не ги брояха) – а те масово са безработни. И после – дори безработицата у нас да стане 1%, каква файда, като повечето хора получават близка до минималната заплата – а не си струва да обсъждаме тя стига ли дори да прекрачиш границата на живота на улицата, като клошар -с няма 10 лева на ден, дали да ядеш, дали сметки да платиш, дали някое лекарство да купиш по-напред, няма депутат, дето да може да ви отговори, повярвайте ми.
Статистиката вечно ни е сбъркана. Инфлацията се смята на база цени на стоките и не включва спада в приходите, броенето обхваща българи и турци, но не и лавинообрязно растящият брой цигани, безработните ги броят само по регистрация в бюрото по труда (а то повечето не си правят и тоя труд) и т.н.









